И министър Дянков и съдиите са и прави и криви

Съдиите завеждат дело срещу министър Дянков по повод непреведения от бюджетът излишък на съдебната система, който предварително съдиите са си го разпределили като бонуси. Самото писмо е доста голямо и особено завършека му е изключително смешен и сякаш не на място, като предизвиква озлобление срещу съдиите от всички прочели го. Така Дянков се превръща в министър "Робин Хут" на новото ни време и подкрепата му се покачва. Както един коментиращ пише „съдиите с това си писмо така нажежиха напрежението, че ще изядат за ден повече псувни отколкото един футболен съдия за целият си живот“.

Но в пушека на дискусията се пропуска най-важното -

И СЪДИИТЕ И МИНИСТЪР ДЯНКОВ СА ЕДНОВРЕМЕННО И ПРАВИ И КРИВИ!

И точно тук всъщност е проблема.

Спирането на превеждането на парите от министър Дянков е колосална грешка и нарушение на закона. Това не се случва за първи път, случвало се е и преди (например 2003-та). Водено е дело, включително в Конституционният съд и е спечелено от съдиите. И то с право. За да бъде съдебната система наистина независима и да не и се заповядва кой да осъди и кой не (не, че това не става, но е друга тема), то следва тя да бъде независима и финансово. Защото ако зависи от някой финансово (както е у нас зависима от Финансовото министерство и следователно от изпълнителната власт) може технически да бъде изнудвана чрез бюджета.

Следователно съдиите са прави да си поискат бюджета. А министър Дянков извършва закононарушение, което автоматично го прави престъпник. Безспорно делото ще бъде спечелено, тъй като има вече (неотменимо) тълкование на КС.

Но съдиите са направили и една ужасна грешка. След случаят "Красьо" и случаят "Баджанака", след скандала "Стависки" или изключително известният случай "Борилски" е очевидно, че съдебната система има бая много трески да дялка, и е изключителен длъжник на обществото. Това е признато дори и от самото писмо на съдиите към Дянков.

И на този фон спестяванията направени от бюджета им, правен при едни други прогнози за икономически растеж, не са истински спестявания, а са просто ситуацията на реалните разходи. А разликата са пари, които никога не са съществували реално. Тук добавям, че под 23% от приходите на съдебната система са собствени (съдебни такси и други), останалите са държавна субсидия и се плащат отново от всички нас гражданите. За странното и непропорционално (на служители и дела) нарастване на бюджета на съдебната система в последните години се говори много и всяка година има скандали при оформянето на бюджета. Но отново, това е друга тема.

Решението съдиите да си поискат парите в пълнота, при условие, че бюджетите на всички други субсидирани организации бяха орязани между 10 и 20%, при това за да си ги раздадат като награда (две заплати и екстри) изглежда изключително нагло. Особено след като обществото очевидно не усеща да са си ги заслужили, особено след като и самите съдии (виж самото писмо) не усещат да са си ги заслужили. Тяхната вина тук е, че не проявяват солидарност, което при невъзможността за обществен контрол автоматично означава показване на още един среден пръст на всички граждани.

Тежката защита на затвореният баджанашко-красьовски кариеризъм в съдебната система отбраняван под оправданието за независимост е в голяма степен най-големият проблем там, от който произлизат всички други. В някой други държави за да се счупи това, високите длъжности се избират през публичен изборен процес (включително граждански), и подлежат и на отвод. У нас сякаш всички механизми са затворени вътре в системата и няма външен. Липсата на възможност за обществен контрол е една от най-основните критики към съдебната ни система, правена и от ЕК. Така се появява ситуацията системата да е напълно откъсната от обществото по-скоро за лошо, отколкото за добро, поради очевидни макро статистики, евро критицизъм и стабилно неодобрение от потребителите на системата – гражданите.

В този смисъл и аз симпатизирам на министър Дянков, макар той да е нарушил формално закона, докато съдиите да не са. Те обаче са нарушили морала, което в голяма степен е еквивалентен проблем, тъй като морала е неписаният закон, който обществото възприема към съответният момент.

Дянков определено трябва да преведе парите. Но съдиите определено трябва да се откажат от тях и да си ни ги върнат (пряко, щом не могат в резултати - тук имам в предвид количествата дела отпадащи всяка година по давност). Защото това са нашите пари събрани от нашите данъци.

Твърдението, че тук там и други ведомства са раздавали награди не може да е оправдание. Защото едно престъпление не оправдава друго престъпление, било то и морално такова (и точно съдиите трябва да го знаят това). Това е просто още един проблем, който трябва да бъде решен. Но от него не следва правото на награди в съдебната система. Наградите трябва да идват за заслуги. И аз вярвам, че работата и животът в съдебната система е изключително тежък. Но изключително тежък е животът и на просяците, и на пенсионерите, и на болните, и на всички граждани в държавата.

От писмото на съдиите обаче има един пасаж, с който съм напълно съгласен, и който подкрепям напълно и безрезервно.

Министър Цветанов няма правото да предопределя присъдите с публични изказвания. Това е непрофесионално, защото той поема отговорност за доказателствата, които в последствие може да се окажат негодни, тъй като почти всички (особено чужди) инспекции, които се правят в повереното му ведомство показват, че служителите там имат сериозни проблеми да събират или запазват в годно за дело състояние доказателства. Показват и че непознаването на законите е колосално, точно сред хората, които трябва да следят за тяхното спазване. А това в много отношения е разковничето на повечето проблеми между съдебната система, МВР и прокуратурата (а не самите закони, както се оплакват незнаещите ги). Поемането на отговорност от министър Цветанов е проблем за всички граждани, защото знаем, че той лично не е събирал доказателствата по случая с Наглите и при проблем бихме искали той да се заеме и да го изчисти, да оптимизира ведомството, и да направи системата по-ефективна и качествена. Хвърлянето на медийни бомби обаче означава, че ако доказателствата се окажат негодни, той ще трябва – да обвини неправомерно съдебната система или да си подаде оставката или да си плюе на честта и да се прави, че нищо не се е случило. А нито едно от тези неща не е изгодно за обществото. Няма да е изгодно и за министър Цветанов.

Промяната в държавата ще дойде след взаимодействие между властите в нея, а не хвърлянето на обвинения или заповеди през медиите. И министър Цветанов показва до сега, че не е готов и отворен напълно за взаимодействие. Министър Дянков също показва, че не е готов за взаимодействие със съдебната власт. Но и самата съдебна система с решенията за бонусите си показа, че не е готова за взаимодействие с изпълнителната власт и с обществото. Така че всички вие - ЗАСРАМЕТЕ СЕ, и започнете да си вършите работата, морално, и взаимодействайки си.

Блогът на Делян Делчев - http://delian.blogspot.com/