Не откривам Америка, но и не ми се закрива България

Помня новините по “Хоризонт” от края на миналия век, в които ( абсолютно сериозно говоря, призовавам живите свидетели за свидетели) ни съобщаваха, че “корабът с бананите наближава Бургас”. Беше събитие от порядъка на правилото на Павлов за кучето, светналата крушка и потичането на лигите при образа на вкусното ядене . Само че експериментът се провеждаше с участието ( за сметка) на милиони хора. Мисълта, че корабът с бананите наближава територията ( акваторията) на НРБ, ни причиняваше лигаво щастие – позволено, организирано дори от грижливата соцдържава за Нова година.

И други маймунджилъци се случваха по онова време в навечерието на новата година. Като заграждането на части от центъра на София. Някои от тях, насред бул. ”Стамболийски” ( на гърба на днешния “Шератон”), биваха кичозно натруфени като кошари – дори овце бяха пуснали да щъкат, честен кръст! Насред тази държавно режисирана идилия се появяваха павилиони с възможности за почерпка на гражданството от страна на предрешеното селячество ( т.е. “търговски работници”, които продаваха в пластмасови чашки вино).

Няма да повярвате, но за този маскарад си припомних по аналогия с друг кораб, чието плаване следим в навечерието на Нова година. Казва се “Сейнт Джеймс”, собственост е на британска компания и няма нищо общо с бананите, а има отношение към една неустановена като статут територия, наречена Сомалия. Тя дори не може да бъде определена като “бананова република”. На борда на отвлечения от пиратите танкер има заложници, петима от които са наши сънародници.

Признавам, че е шантав този сюжет с аналогията между корабите, чийто маршрут българите проследяваха тогава и следят днес. Но той дава повод за някои разсъждения.

Приключихме с абсурдите на вечния дефицит , които раждаха масовата, почти узаконена корупция в условията на примитивните парично- стокови отношения от епохата на НРБ. Те се сринаха. Опънахме платната на свободата и излязохме в откритото море на световната конкуренция. А там дебнат международни финансови акули, азиатски икономически тигри, руски мечки и дори ( в уж тихото ни пристанище) тракат лакомо с челюсти родни “крокодили” – магистрални бандити.

На въпроса за избора между гарантираните веднъж годишно банани и ползите от плаването в открито море, където човек може да стане заложник на свободния си избор, няма универсален отговор. Всеки решава за себе си. Каквато и да е житейската принуда, а тя често поставя тежки дилеми, все пак днес българинът може да се възползва от свободата да има последната дума много повече от преди.

Въпреки пиратските набези срещу нашата свобода през 2009 -та, които ни караха да се чувстваме заложници на враждебни за мнозина от нас интереси, да си пожелаем в последния ден на отиващата си година следното: да се преборим с банановия си комплекс. Носталгията по клетката, в която ни подхвърляха банани, приляга само на …няма да го кажа, досещате се на какво ни направиха.

А че плаването в открито море крие рискове- спор няма. Не откривам Америка. Но не ми се ще и да закривам България.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/