Срив на управляващите, ръст на негласуващите

Тройната коалиция е изгубила доверието на избирателите и с това - моралното право да управлява България. Този извод се налага от резултатите на последното социологическо проучване, проведено от "Алфа Рисърч" между 30 януари и 13 февруари т. г. Правителсгтвото на Станишев има подкрепата на по-малко от една десета от българските граждани - и в това отношение е абсолютен шампион сред действащите правителства по време на прехода (включително спрямо катастрофалното управление на Жан Виденов). При това става дума не за случаен спад, а за трайна тенденция - от цели седем месеца одобрението за него вибрира между 8 и 10 процента, докато неодобрението е достигнало цели 56%: и следователно отношението между одобряващите и неодобряващите правителствената политика е близо едно към шест. (нали го помните, ортакът на Майкъл Чорни с агентурно име Николай), с разните БЗНС-та, с остатъците от партията на Софиянски... Този вариант май е най-реалният, но тъкмо той поставя един тежък въпрос: какво ще остане от моралния кредит на ДСБ след подобна коалиция?

Този срив в доверието към правителството е пряко следствие от неизпълнението на предизборните обещания, дългата серия гафове и убийствената оценка от страна на ЕС, съпроводена с безпрецедентни наказателни мерки заради неработещата съдебна система, организираната престъпност и най-вече упражняваните от държавната администрация корупционни практики. Той напълно естествено се отразява и върху рейтинга на партиите, които го крепят: рейтингът на БСП например се е сринал до 14.9%; този на НДСВ от 1.9% предполага вероятното извънпарламентарно бъдеще за партията на Симеон ІІ.

Би трябвало да се очаква, че подобни сривове ще прелеят електорална кръв на опозиционните партии - за съжаление не е така - вместо това се увеличава процентът на негласуващите, който вече е към 40%. Очевидно нито техните лидери имат достатъчно харизматичен ореол, нито пък техните политически жестове загатват за достатъчно надеждна политическа перспектива, за да привлекат нови избиратели.

С 21% рейтинг ГЕРБ запазва статуса си на първа политическа сила - но за сметка на това одобрението към Бойко Борисов е спаднало от 41 на 39 процента - очевидно във връзка с невъздържаните му изказвания в Чикаго. И тъй като ГЕРБ е лидерска партия, същото се случва с партийния рейтинг: за пръв път неодобрението е по-високо от одобрението. Що се отнася до традиционните десни партии, единствено при СДС има положителна тенденция - което е закономерно следствие от избора на нов и необременен с минало лидер. Към момента партията има 2.2% от гласовете на избирателите, които при очаквания нисък вот й гарантира влизането в парламента.

От това обаче следва първия тежък въпрос: и какво от това? Този въпрос е екзистенциален, тъй като СДС бе създаден не за да оцелява, а за да промени България и да я превърне в нормална страна. И дори ако оставим настрана тази мисия, то тогава следва още един тежък въпрос: и какво след това? Може би участие в управлението като присъдружна на Бойко Борисов организация? Питам се дали някой наистина вярва, че бъдещите коалиционни партньори на ГЕРБ ще бъдат коректив на неговото управление - и дали някой си спомня как изглеждаха ВМРО и БЗНС като коалиционни партньори в ОДС при сродно съотношение на силите.

Но ако СДС оцелява, ДСБ се срива, при това - както изглежда - безвъзвратно. С настоящия си рейтинг от под един процент хората на Костов нямат шанс - дори и при много нисък вот; освен това нямат електорална периферия и потенциал да привлекат нови избиратели. При това положение разполагат с три възможности за политическо оцеляване. Първата е да престанат да бъдат хора на Костов, да се освободят подобно на СДС от досегашния си лидер, който се е превърнал във воденичен камък на партийната шия, и да се върнат към първоначалния си политически проект, в името на който бе основана ДСБ - като партия, защитаваща интересите на гражданското общество. За съжаление такъв вариант е малко вероятен поради наличието на едно фанатизирано, но много активно малцинство, което поставя знак за равенство между лидерството на Костов и съществуването на самата партия.

Вторият и може би най-перспективният вариант е коалиция със СДС. Само че при него ДСБ ще трябва да се съобрази с намалената си електорална тежест - и да се откаже от коалиционни оферти от типа "кеш енд кери" - при която партийните квоти в листите се разпределят в зависимост от парите, които коалиционните партньори са внесли за предизборната кампания. Освен че превръща самото договаряне в долнопробен алъш-вериш, подобно условие означава, че парите на Славчо Христов ще определят кои да бъдат избраниците на дясното - а както е известно, който плаща, той и поръчва музиката.

Третата възможност е ДСБ да се коалира с всички, дето са го закъсали дотолкова, че не могат да минат сами четерипроцентовата граница. С отцепниците от НДСВ например, с хората на Яне Янев и Георги Марков

Раздробеността и слабостта на дясното отваря сериозен процеп - през него и този път ще минат неидентифицирани политически субекти. Такъв в този случай е коалицията "Напред", чийто негласен лидер е разследвания в момента енергиен олигарх Ковачки - и в която влизат ВМРО, ЛИДЕР, ЗНС и Гергьовден. Техният рейтинг в момента е 1.9% - колкото на НДСВ, което ги поставя на ръба, но им дава известни шансове да прекрачат парламентарния праг, тъй като за разлика от царската партия над тях не тегнат негативите от настоящото управление. Ако го постигнат, това означава, че сегашната тройна коалиция ще има още един пратньор в следващия парламент, а президентът ще се сдобие със своя парламентарна партия. Защото това е "Напред": проект за бъдещето на Първанов след края на втория му мандат.

ДПС и Атака са с практически изравнени позиции - съответно 6.9 и 6.4 процента. Двете партии са сиамски близнаци: взаимно оправдават съществуването си - и всяка от тях държи електората си единен чрез помпане на омраза или страх към другата. Тъй че докато Волен Сидеров води хората си да крещят пред турското посолство, никакви деструктивни процеси в ДПС не могат да се очакват.

Това статукво, разбира се, не устройва овластените политически играчи: в момента текат преговори за прекрояване на избирателния закон. НДСВ е излезло с оферта за сваляне на избирателния праг от 4 на 3 процента - което би дало по-сериозни гаранции на жълтите, че ще влязат в следващия парламент; срещу това те са съгласни да се откажат за избори по схемата "2 в 1". Същият интерес има и "Напред" - поради което е много вероятно БСП, която пък има интерес изборите да съвпаднат с отпускарския сезон, да се съгласи на такава схема. В същото време се водят спорове и за това колко ще бъдат мажоритарните депутати: докато ДПС с традиционно послушния си електорат настоява за по-силно застъпен мажоритарен елемент, БСП и НДСВ се мъчат да сведат до минимум броя им.

Ако изборите бъдат разделени, първото голямо изпитание ще бъдат резултатите от избора на евродепутати. Отсега е ясно, че ГЕРБ ще състави самостоятелно своите листи - но също така е ясно и че с отделни листи нито СДС, нито ДСБ имат каквито и да било шансове да вкарат свой представител - тъй като избирателният праг ще бъде 6%. Би било разумно да се експериментира с обща листа и чрез тези избори да се провери дали общото явяване на фрагментите от някогашната десница носи повече гласове или не: това познание би могло да определи и предизборната стратегия за парламентарните избори - разбира се, в случай че между двата тура има достатъчен толеранс. Но и да няма такъв, един евентуален успех би повишил шансовете и на СДС, и на ДСБ - независимо в какъв формат ще се явяват. Ако, разбира се, има добра воля и чувство за отговорност за това.