Какво няма да се случи през 2010 г.

В първите дни на новата година медиите бълват прогнози какво ще се случи в следващите 365 дни, като да се едни врачки или поне библейски пророци. Прогнозите са хубаво нещо, дори и да не се сбъдват – защото, както пише и в Светото писание, блажени са верующите. Съмняващите се и скептиците хич не са блажени – тъй като съмненията и скептицизма угнетяват първо тях, а сетне тяхната все по-малобройна публика.

От друга страна обаче блаженството на верующите е и някак си измамно, тъй като неизбежно се превръща в утопия, в която бъдещето е неизменно светло, но затова пък също тъй неизменно недостижимо. Справка: онези десетилетия, които уж приключиха преди 20 години.

И затова – за да не се превърне въпросното бъдеще в моркова, който виси пред носа ни, провесен там от някакъв яхнал ни бабаит (все едно дали с лампази или не), си позволявам да мисля, че все пак скептиците са необходими. Поради което – като типичен представител на черногледата част от населението, представям в началото на годината не прогноза, а антипрогноза: какво няма да се случи пред 2010 г.

1. Няма да се случи гражданското общество. То не се случи цели две десетилетия, та баш сега ли – в пика на чалгата: просто няма как.
2. Кризата няма да приключи, както си въобразяват някои министри, след шест месеца. Няма да приключи изобщо през 2010 г. – защото ако приключи, всички ще вопият като византийците от “В очакване на варварите” на Кавафис: “Какво ще правиме без криза сега? За нас тя все пак беше разрешение.” Кризата е необходимост от вътрешнополитически характер – е глобалната индулгенция за всички недостатъци и липси – и на първо място за липсата на компетентност.
3. Няма да има нови избори, каквито и магарии да направи това правителство (а то ще направи много магарии). Едно не може да се отрече на Бойко Борисов – и това е картоиграческия нюх, инстинкта на рисковия играч: той заложи точно на картата, на която трябваше да заложи – на разпада, политическата немощ и безперспективността на всичките там разноцветни стари муцуни.
4. Няма да има осъдени министри от тройната коалиция. Но ще има още шум и врява, вадене и на последните кокалчета от скелетите в гардеробите, витиевати изказвания и страховити заклинания, връщане на съдебни дела обратно на прокуратурата, разболяващи се адвокати и вещи лица, мълчаливо забравяне на папки в чекмуджетата и изобщо всякакви сродни атрибути на кризисния PR.
5. Няма да има газ по някое време – когато паднат достатъчно термометрите. Разбира се, виновна пак ще е Украйна. А газовото кранче ще се развърти, когато подпишем новите газови договори и се съгласим с всички руски искания за разните енергийни проекти. Забележка: тази прогноза може и да не се реализира, ако едни мъже с черни пояси седнат пак да се договарят.
6. Отчаяната, оскандалена и раздирана от противоречия ДАНС ще премине в пълна нелегалност – поради което през предстоящата година няма да впечатлява никого – дори и престъпността. Внимание ще й бъде обръщано единствено от в. “Галерия”.
7. Дълбоко възмутени от презрителното отношение на министър Дянков към тях, магистратите ще стачкуват. Сиреч ще продължат да прибират подкупи, без да произнасят присъди. Техните синдикати ще влезнат в коалиция със синдикатите на феодалните старчета от БАН – и с общи усилия ще катурнат министъра (е – и с малко помощ отвън, наложителна поради недоброжелателното му отношение към Кремъл).
8. Капка няма да пристане в леглото на Яне Янев, съпроводена от фенера на Волен Сидеров. Също тъй и Марио Тагарински няма да се върне в парламетнарната група на РЗС – освен ако Алексей Петров не съумее да продаде българските консерватори на Бойко Борисав за подобаваща цена. Вместо това депутатската жажда за независимост ще придобие нов институционален източник: парламентарната група на “Атака”. В резултат ще се появяват нови факти, писма и доказателства за сексуалния живот на ваклото Яне.
9. Сините няма да се освестят и да се вземат в ръце, няма да се превърнат в коректив и няма да ударят с юмрук по масата. Вместо това ще съзерцават пъпа си, ще медитират върху същността на дясното и проблема “сме ли или не сме”, ще говорят от името на партиите във формата на ЕНП и ще чакат властта да се дотъркаля в краката им като търкулната по хълма медена питка.
10. Чалгата няма да стихне. Нещо повече – ще се институционализира. Процесът вече е започнал да тече с властовото преклонение пред Горан Брегович и неговата “Йеремия” на централния софийски площад. Както и с чалгаджийския епос за Генерала наш. И закономерно няма да стихне въпросното чалгисване. Защото когато нещо се е превърнало в норма за живот, то трудно може да се оттегли от завзетата територия.

Всички тези неща няма да се случат през 2010 г. Разбира се, няма да се случат и още много други неща. Всеки може да си попълни списъка на това “няма”, както му е угодно. Със съзнанието, че животът е шарен и шаващ – и често опровергава всякакви прогнози – включително и негативните.