Мутрьошка

Гласуваш за Бойко Борисов, получаваш Иван Костов” е предизборният черен лозунг на БСП, който за пореден път беше опроверган. Някой още по-червен автор на подобни внушения надмина творението на червените от времето на изборите и пусна на пазара…матрьошка с лика на Борисов. Което щеше да е в реда на нещата – и без това ликът му е неизменно под шапката на почти всички вестници. Всекидневно и седмично. Но не само формата, съдържанието е важно. А ето какво е то:

Сега вече гласуваш за Борисов с някакви си 40 лева, колкото струва матрьошката и получаваш на същата цена Станишев, Сакскобургготски, Живков и Георги Димитров – в този обратен ред са вкарани в матрьошката фигурките на тези дейци. Така матрьошката се оказва достойният отговор на матрицата – алтернативна ( на холивудските измислици) творба за народна употреба със закодирани, но лесни за разчитане послания.

Какво нещо е пазарната икономика! Някой незнаен гений, майстор на синтеза в мисленето, е обобщил диалектически на марксистки диалект целокупния преход като матрьошка. От този образ по-подходящ – (на)здраве му кажи.

Писанията на Дан Браун за изгубения символ и закодираните знаци на масоните направо ряпа да ядат пред находката на народния мъдрец. С помощта на руската матрьошка той ни разказва играта…пардон, разкрива ни желязната логика на дървения матрьошкин генезис: кой след кого се е пръкнал в нашата политика и къде в утробата на историята трябва да се търси обяснението за нещата, които са на повърхността.

Все си мислех, че след като зрителите на БНТ короноваха чушкопека за царя на българския бит, никакъв битовизъм не може да засенчи това обобщение на нашата същност. Предавам се и без “горе ръцете”. Сбъркал съм. Прочитът на българската действителност чрез обвързването на Георги Димитров, Тодор Живков, Симеон Сакскобугготси, Сергей Станишев и Бойко Борисов, обединени в търбуха на руска кукла, е толкова гениален, че няма какво да добавя.

Но и аз като Мартин Лутър Кинг си имам една меча. А тя е: дано не се окаже мутрьошка! Тревожа се да не побългарим това хубаво руско по душа и съдържание (има двама съветски граждани и един продавач на НРБ на СССР в търбуха на творбата) произведение на изкуството, което така поетично е изваяно, почти като със сърп и чук, макар и на пръв поглед не чак толкова откровено.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/