ДИПЛОМАТИ И БАШИБОЗУЦИ

Думата «башибозук» е хубава дума. Освен това колкото е турска, толкова е и българска. Хубава е защото има много българи, за които няма по-подходяща дума в българския език. Един такъв българин е господин Божидар Димитров.

Какво по-точно значи «башибозук»? Речника го обяснява така: от турско «баш» - глава и «бозук» - развален, разстроен, а от тук и «войска с разстроено командване». Сега, надявам се, виждате защо думата е така подходяща за господин Божидар Димитров.

Ако още не виждате ще си позволя да поясня. Господин Димитров  още не е разбрал една много проста истина, нещо повече – една неоспорима истина и тя е: България е завинаги свързана с Турция – не с Русия, а с Турция. Когато казвам завинаги, искам да кажа докато свят светува. Тоест, пред България има само една алтернатива – българо-турска дружба от векове и за векове. Не ме разбирайте криво, тук не става дума за пътя от Лондон до Индия, който ни свързва като пъпна връв; не става дума и за това, че и България, и Турция са с единия крак в Азия, а другия в Европа. Става дума за самочувствието  на тоя  бабаит, който дава уроци на международно ниво. Това е самочувствието на ченгето-историк, което е усетило че историята вече е изпуснала момента да се разплати с неговата комунистическа наглост и сега е излезал на сцената да надува перки. Той се надява, че манипулираната комунистическа история на страната, и до сега отразена в кривата логика на българите за света, ще мине някак незабелязано, че ще забравим.

Обикновена  дипломатическа истина е, че мълчанието често може да каже повече, отколкото най-силните думи. Но затова башибозука Димитров не е готов – неговата школа е школата на фукльовците, тоест школата на победелия социализъм. За тая школа важеше определението «метър на метър знаме – два на два уста». На възпитаниците на тая школа им отне двадесет години и ще им трябват още толкова  за да разберат,  че те вече не правят историята.

По бабаитските идеи на тая школа отначало  се увлече и неговия премиер със  забежките си  към хайдут Сидеров и възпитаниците от неговата детска градина, но изглежда бързо се осъзна. На тоя премиер явно не му се иска държавата му да минава за башибозушка, но с изявленията на своя министър без портфейл той изглежда като накъкан в панталоните си на дипломатически купон, полагащ отчаяни усилия това да не се разбере.

В чикагския барутен дим, който се стеле  над  София, на него сега му е  само до това – неговият лично избран башибозук да словоблудства на геополитически теми.