2010 – НЯМА СПИРАЧКИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ВЪЗХОД

• В България, когато се правят прогнози, съвсем резонна изглежда идеята да се говори само за хубавите неща, които не очакваме в никакъв случай да ни се случат  

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

През тези дни българските политически Нострадамуси бъркат страшна каша от неща, които ще ни се случат през 2010. Видно е, че няма как най-хубавите от тях наистина да ни се случат заради сериозните противоречия, които съдържат.

Например, правителството прогнозира, че към средата на годината икономическата и финансовата криза вече ще затихнат. Същото това правителство обаче признава, че очаква броят на безработните през годината да се увиличи с 250 хиляди души. На фона на официално признатите сега около 350 хиляди, това си е доста солидно увеличение и никак не предвещава затихване на кризата.

Героичната българска полиция крои планове как, след като се справи с “Наглите”, да се справи и с останалата част от престъпността в страната. Някои анализатори дори дават това справяне като твърда прогноза за 2010. Позовават се на последната история с убийството на Боби Цанков и свиканото покрай нея спешно заседание на МВР шефове и прокурори, при което стана ясно, че заседанието е по принцип, а не е свързано с конкретното убийство. И на последвалите арести се позовават. Само че в същото време не по-малко героичната българска съдебна система, без която полицията не може да се справи и с връзките на обувките си, продължава да крои главно планове как да се докопа до неполучените си коледни пари от миналата година. И също – как да забрави възможно най-бързо името Красьо, за да направи така, по принципа на когнитивната магия, че името да бъде забравено и от цялото българско общество.

Отделни прогнози пък се насочват към възможността през 2010 най-после някой министър от бившите да бъде осъден ефективно за злоупотреби или за нещо друго от сорта на изчезнали секретни доклади на службите. Само че и това очакване е нереалистично. А нереалистично е, защото хората са невинни. Те ако бяха виновни, нямаше да се чака Бойко Борисов да вземе властта и на тази основа да провежда политически чистки – още предишното правителство щеше да си ги уволни, защото то неистово се бореше срещу престъпността и корупцията по високите етажи на властта, както е записано в множество официални писма до нашите партньори от Европейския съюз.

Изобщо нашата работа с прогнозите е точно обратната на нострадамусовата. Като напредничав учен и лекар човекът писал, че парижката община трябва да разруши съществуващите тогава из града смрадливи и разнасящи болести пикалници, а тълкувателите му после бъркат разрушаването на двете нули с разрушаването на двете кули. След което ни проглушават ушите, че той познал за атентатите от 11.09. Нашият опит пък показва, че когато някой българин прогнозира изграждането на две магистрали, то най-вероятно парите, след като преминат през неофициален процес на приватизация, ще стигнат само за изграждане тук-там на смрадливи и разнасящи болести пикалници.

Ето защо съвсем резонна ми изглежда идеята, когато в тези първи дни на годината се правят прогнози, поне ние, журналистите, да проявим здрав разум и да говорим само за хубавите неща, които не очакваме в никакъв случай да се реализират. Този подход може и да се сметне за доста извратена форма на оптимизъм, но истината е, че така главният риск, когато не познаем, е да се случи нещо хубаво. А ако познаем? Ами оставаме с крехката утеха, че поне сме познали.

В политическата 2010-та година няма да има положителни развития!

Това означава например, че БСП няма да стане нормална, вътрешно хомогенна лява партия, която да заеме мястото си и като най-значима опозиция в Парламента. Тя ще продължи да се разкъсва от вътрешни ежби, стимулирани най-вече от ненаситните апетити на различните кръгове от бизнес-и-ченгеджийски интереси в нея. В този смисъл няма да е истинска новина, а само пореден медиен кьорфишек, нито ако Станишев сдаде властта, нито ако не я сдаде.

Близките съюзници на левицата от ДПС може и да си посипят главата с пепел, но не заради извършените от техни хора в управлението зулуми, а за да се скрият по-добре в пепелта, временно да се скрият, докато бурята Борисов се укроти и отмине поне върхушката на партията. Тук трябва да се внимава за две главни неща. Първо – дали Доган ще е жив и здрав през цялата година, от което зависи съществуването на ДПС изобщо. Второ – как се развиват отношенията на Доган с президента Първанов. Това е необходимо, за да се схванат отрано някои тенденции, свързани с президентските избори през 2011-та. Тези избори само изглеждат далечни, но не са.

ГЕРБ няма да стане по-предвидима, по-малко популистка и по-стабилна в управлението партия. Нейната вътрешна енергия ще продължава да се пилее в повече или по-малко хаотични управленски действия и решения, на каквито вече се нагледахме през последните няколко месеца. Това поставя важния въпрос кога ще дойде моментът да започне видим отлив от сегашната силна обществена подкрепа за ГЕРБ. В чисто политически план такъв отлив вече съществува покрай разпада на парламентарната група на РЗС и подобните процеси на разпад, само че не на парламентарно, а на общинско ниво, които текат в партия “Атака”.

Свързан с него, но още по-важен обаче е въпросът накъде може да се прелее тази обществена подкрепа, след като се отлее от ГЕРБ. Нито партиите от опозицията, нито тъй наречените “присъдружни” на ГЕРБ партии в момента изглеждат особено готови да предложат алтернатива. Една нова, “истинска” дясна партия би могла да реши този проблем. Идеята отдавна зрее в определени среди, но поради наличието на редица фактори трябва да се направи категоричната прогноза, че такава партия няма да се случи и през 2010-та година.

Според мен един от най-интересните акценти сред политическите събития, които няма да се случат през следващите 12 месеца, е възможността премиерът Борисов да се еманципира от президента Първанов и така да обърне българската палачинка в наистина европейска посока. Може би мнозина българи през декември, загледани в предстоящите празници, не си дадоха сметка каква трансформация се случи пред очите ни в отношенията между двамата водещи държавни мъже, но вероятно 2010-та ще предостави достатъчно възможности проблемът да се фокусира правилно от всички. Важно е обаче и да се разбере, че зависимостта на Борисов от Първанов е тревожна не толкова сама по себе си, колкото заради продължаващата по този начин силна национална зависимост на България от Русия – нещо, отбелязано през последната седмица във “Фигаро” и редица други авторитетни европейски издания.

В икономически план през 2010-та година също не могат да се очакват съществени положителни развития!

Кризата като макроикономически показатели и кризата като усещане за микроикономиката на конкретния човешки джоб са две съвършено различни неща, така че дори летвата наистина да мръдне нагоре на макро ниво, както твърди Дянков, това няма да означава, че по улиците ще излязат тълпи от хора, заети основно да бършат блажното от устите си.

Няма също на базата на какво да се предвиди и сериозно процентно увеличение на средствата, които България като цяло, но най-вече бизнеса и малките общини, ще успеят да усвоят по европейските програми. На онези от тях, които работят честно, и без това им е трудно да се напаснат към сложните изисквания по проектите, а в последните години им писна и от машинациите на нашенската централна администрация, която всъщност не се е променила.

Глобално погледнато обаче, да не можем като страна да вземем едни пари, които хората ни подаряват, ми се струва най-феноменалното явление в общия ни живот – най-малкото защото противоречи на твърде разпространената българска приказка “акъл не ща, пари ми дай”. Е, парите са налице, къде ни е акълът?

Когато се правят подобни прогнози, винаги се отминават с пренебрежение сфери като култура, наука, образование, здравеопазване. А да се погледне в тяхното близко бъдеще никак не е трудно. Някои казват например, че по-голямата част от бъдещето на културата се състои от малки водки, но това не е правилно – не бива да се отъждествява така грубо тъканта на културата с тъканта на нейния министър.

Все пак знае се, че през 2010-та година България отново няма да получи Нобелова награда нито за литература, нито за каквото и да било друго. БАН ще продължи да се занимава с уфология, докато не само Дянков, а и всички останали кажат “уф!”. Образованието ще продължи да се третира като образувание, а здравеопазването ще ни струва все повече пари за все по-малко здраве.

На този фон имам разумно предложение. Да постъпим и ние като Ирак – да превземем Кувейт. Американците веднага ще дотърчат да ни укротяват, ще ни помогнат в политпросветата и изграждането на истински политически партии, ще налеят пари в икономиката, ще обучат правилно полицията, ще ни образоват и ще ни здравеопазят. Тогава културата и науката сами ще тръгнат нагоре и няма да има спиране българският възход през 2010.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/