Заключването в ареста - върхът на борбата с престъпността

"Оттук нататък "Наглите" остават в историята, а ние продължаваме напред." (Калин Георгиев, пред телевизия "ПРО.БГ", 4 януари)

Само ден след като главният секретар на МВР не само обобщи пред телевизионните камери успеха в разбиването на групата за отвличания, но дори я прати в историята и очерта целите на следващата акция под име "Апашите", реалността с няколко гърмежа напомни за себе си в самия център на София по обедно време. С един труп и двама ранени реалността наложи рязък завой в плановете на МВР да се справи и с апашите, които тормозят "обикновения гражданин", по същия успешен начин, по който го направи с наглите.

Убийството на Боби Цанков - бивш радиоводещ, другарувал с именити фигури от подземния свят и провъзгласен от издателите си за хроникьор на мафията, дойде без съмнение в най-неподходящия момент за полагащата усилия власт да покаже промяна в борбата с организираната престъпност. Но в деня на убийството малцина са предполагали, че то ще отключи твърде сериозни въпросителни. И то за работата на онези, които по закон трябва да събират и оценяват фактите.

Оставям настрана азбучния въпрос как се повдига

обвинение за подбудителство, без да е открит извършителят

защото "Дневник" още в деня на ареста на Големия Маргин попита има ли такъв прецедент, а три дни по-късно зам. главният прокурор Бойко Найденов публично призна основателността на питането.

Оставям настрана и противоречията в официалните твърдения на вътрешен министър и прокурори по въпроса дали са арестували Малкия Маргин - много отдавна се е видяло, че няма сила, която да накара говорещите институции да обяснят нещо, ако "нещото" не им харесва и не привнася плюс в публичния им образ.

Оставям настрана и мълчанието на МВР около това какво е направила полицията веднага след като е получила сигнала за убийството - например блокирала ли е квартали, изходи, сгради, въобще какво е изработила по тъй наречените горещи следи, тоест всичко онова, което се прави, когато се издирват убийци.

В България очевидно е различно. След всеки публичен разстрел в София

събитията протичат като под индиго

 - най-напред многочасово съвещание на висши полицаи и прокурори, после изявления, които не отговарят на съществените въпроси под предлога на следствената тайна, но пък отговарят на незададените въпроси за изграденото сътрудничество, системност, единодействие и прочие позитивни неща в работата на МВР и прокуратурата, в резултат на които се връща държавността и силата на закона. А дали единомислието е всякога за хвалба най-добре знаят онези конкретни военни прокурори, които на практика покриха истинските причини за смъртта на починалия от задушаване в полицейската патрулка Пламен Куцаров в името на доброто сътрудничество (ако все още някой си спомня за случая сред многогласния хор на успехите).

Няма как да останат настрана обаче въпросите, никнещи един след друг, след като съдът наложи постоянната мярка за задържане под стража на Маргина в събота. На първо място, избиха противоречията между твърденията на свидетелите, че Боби Цанков им е казвал, че е заплашван и се страхува за живота си (заради които съдът остави Маргина в ареста), и твърдения на прокурори пред медиите за обратното (Николай Кокинов, софийски градски прокурор, пред в. "Труд" в събота споделя, че Боби Цанков "винаги е изразявал самодоволство, че организира чудесно охраната си и не се страхува от попълзновения  за безопасността си").

След публичното признание за срещите на Боби Цанков с ръководители на Софийската градска прокуратура (множественото число се налага от известните срещи и със заместника на Кокинов) стои въпросът какво ли са си говорили прокуратурата и МВР на онова четиричасово съвещание в деня на убийството. Ще да е било някак неудобно МВР да търси сметка на прокурорите защо срещите им с Боби не са документирани. Не за друго, ами да свършат работа, щом като градският прокурор твърди, че "Цанков беше доста полезен, скоро ще се разбере защо" (в същото съботно интервю).

Уви, надали ще се разбере, щом като разговорите в прокурорските кабинети не са оформени по правилата на закона. Освен ако шефът на Софийската прокуратура не стане свидетел пред съда - ще бъде ценен български принос. И сензация, ако съдът се усъмни.

Каквито и интервюта да дадат прокурори, полицаи и министри,

ще си стоят въпросите, които настойчиво се избягват

- например защо не са провели разпити с Боби Цанков, за да бъдат използвани твърденията му по-късно. Има за жалост само два възможни отговора. Не са смятали за важна информацията на Цанков (но защо сега я смятат за важна!). Или просто са се пазарили с него да им стане свидетел за в бъдеще срещу облекчаване на собственото му положение на разследван, тъй като срещу него е имало водено наказателно производство.

Ето така се работи по български срещу организираната престъпност. Успехите се видяха по делото срещу Маргините за подготовката на трите убийства, по което за главен свидетел беше доведен подсъдим по друго дело. Резултатът от пазарлъка е виден, но поне свидетелят е жив. Боби Цанков нямаше този късмет.

Можеха да ни спестят все пак липсата на логика, тоест признанието за институционално бездействие (щом като подбудителството към умъртвяване на Боби Цанков е започнало още през ноември, както гласи обвинението, не е ли  можело да бъде предотвратено).

След демонстрираната напоследък готовност на съдиите да налагат на закрити заседания постоянната мярка задържане под стража (на "Наглите") и след приемането за чиста монета от съда на свидетелски показания за това какво споделял Боби Цанков, след като него вече го няма, МВР и прокуратурата могат да бъдат спокойни.

В този смисъл главният секретар на МВР е прав - "Наглите" са вече в историята. Маргина е в кауша. Важното е да влязат за по-дълго (нали законът позволява до две години за тежките престъпления, а колко му е с една промяна да стане безсрочно) арестуваните пред полицейските камери. От които се вижда онова, което народът иска да види и чуе -

блъскането и ритането на бандитите и полицейските заповеди

отекващи като в читалищно представление - то как ли да звучи полицай, който вика "легни", знаейки, че го снимат.

Е, те са в арестите. Противоречията и неудобните въпроси потъват сред общественото одобрение. Акции като онази на магистрала "Тракия", завършила с един убит бандит, двама избягали (пеша?), нито един заловен и един "Крокодил", издирван заради същия магистрален грабеж, но обвинен за друго, ще се представя като успешна. На съдиите ще се дават указания чрез медиите и това ще бъде все по-естествено - така им се пада. Прокуратурата, която уж е надзирател на законността в действията на МВР, ще припява във все по-пълен синхрон със силовите служби. Все по-..., докато накрая няма и да има кой да провери нечие жалване от полицейски произвол. Ако жалването се окаже извън правата линия...
 

От: http://dnevnik.bg/