Ходене по мъките за регистрация на предплатени СИМ карти

Трябваше да регистрирам две спрени за изходящи обаждания предплатени SIM карти, за да угодя на мнението на МВР, че само престъпници използват анонимни сим карти (над два милиона престъпници), и че след тяхната регистрация престъпленията ще спрат а разкриваемостта рязко ще се повиши. От началото на тази година вече сме четвъртата или петата държава в Европа без анонимни предплатени сим карти (недейте да броите Великобритания и Италия, и в двете картите са анонимни, в първата може да стане не анонимна по желание срещу екстри, а втората с данъчни цели, да си приспаднете данъци, но не сте задължен, като у нас. Проверено лично).

Поради една или друга причина бяхме решили, че ще ги регистрираме на юридическо лице. Това е наше право по конституция, закон и наредба.

Прочетох изискването за това какви документи трябва да се занесат на място за такава регистрация, което бе публикувано на сайта на КРС.

Подготвих се като реших (тъй като ми изискват специално направено изрично пълномощно), че ще отидем заедно с МОЛ-а на фирмата директно в офис на Мобилтел за да направим регистрацията.

Отидохме на място, имаше опашка от хора, предимно да си плащат сметките. Като дойде и нашият ред след неопределено време (тоест загубено време, на мен и още един човек, безплатно предоставено на държавата в името уж на борбата с престъпността) ми поискаха личната карта. След като казах, че ще регистрираме на фирма ми поискаха фирмените регистрационни документи. Предадох им ги. Предварително бяхме подготвили и личната карта на МОЛ-а за да бъде проверена. Но тя не бе поискана? Тоест реално не настъпи никаква проверка дали ние сме тези, за които се представяме. След което две служителки се бориха 20 минути за да си стартират или преборят с някаква програма и на края се преместихме на друг компютър. Там ме и попитаха за номерата на СИМ картите, които искам да регистрирам. Аз ги изрецитирах. Не последва проверка с обаждане или подобно, нито поискване на картите, с което да се засече дали наистина картите са нашите карти. Нито ми бе поискана лична карта за проверка на моята самоличност, нито на МОЛ-а.

Получихме разпечатан документ, подписан от съответната служителка на офиса, подпечатан с печат на фирмата, и със отбелязани номерата на картите, за които е направена регистрацията. Единствено бях запитан защо конкретно държа да направя на регистрация на фирма, на който въпрос не отговорих. Аз имам много причини за това, но най-важната, която трябва да интересува една телекомуникационна фирма (тъй като задаването на такъв въпрос не е включено в изискванията на КРС) е, че това е мое право.

След това докато чаках картите да бъдат активирани си мислех, че дефакто полицията се заблуждава и с това заблуждава и нас гражданите, че ще постигне нещо с една такава мярка, и стъпка по стъпка така ще ни отнеме свободата в хаотични решения, без конкретна целенасочена идея срещу престъпността.

Ето например нищо не ти пречи да регистрираш фирма, например с приносител (някой адвокат, доктор и т.н.), и да си регистрираш СИМ картите на нея. После можеш да си гърмиш бомби колкото искаш или да си приказваш анонимно, но полицията не може да изисква твоята информация от фирмата. Тя не е видима (акции с приносител) и не може да се накара адвокат да свидетелства или да я предаде (незаконно придобита информация) поради конституционно защитената адвокатска тайна. Да не говорим, че фирмата може да фалира след два дни, но картата си остава оперативна (няма задължение да е регистрирана на оперативна фирма). Отделно картата може да се продава, това е търговско право, или преотстъпва на трети лица, и това не изисква никаква пререгистрация. Буквално след 6 месеца само от нормални и напълно законни операции, поради естествената динамика на пазара, целият ефект създаден от регистрацията ще се загуби, и може би половината карти вече няма да имат актуална информация по отношение на действителният си собственик.

Да не говорим, за варианти от регистрация на карта от едно лице за друго (стил регистрация на фирма на социално слабо лице за източване на ДДС), крадене на карти, крадене на телефони, формална обява за открадната, и какво ли не.

Винаги съм твърдял, че публично анонсирани, лошо измислени, насилствени мерки не дават никакъв ефект, защото просто карат престъпността да се подготви още по-добре. Полицията щеше да постигне много по-добри ефекти без задължителната регистрация, но с далеч по разумен и интелигентен не публичен подход към операторите, или пък дори създавайки механизъм за това човек да е заинтересован да поддържа данните актуални – данъчна отстъпка или екстри както в Италия, Великобритания.

Пък какво ли да спомена по отношение на проверката на картите, личните или фирмените документи в настоящата процедура. Аз смея да твърдя, че те са доста опорочени и не може да се очаква сериозна достоверност от регистрационната информация при такава регистрационна процедура. Технически сигурно е възможно да се оспори дори и в съдебно дело. Виж само как е протекла моята регистрация.

Мислейки си за тези тези неща неусетно отминаха 6 часа и реших да проверя един от телефоните дали е регистриран дали може да се звъни от него. На изходящо обаждане се чуваше автоматично съобщение, че не е (дори не можеш да се обадиш на поддръжката от него, нито на посоченият в съобщението телефон). Другият телефон, който не можеше да прави преди изходящо обаждане преди обаче вече работеше. Решихме, че с първият телефон има някакъв проблем, да не са объркали номера, и звъннахме на поддръжката на Мобилтел. Там обаче ни заявиха, че и двете сим карти не са регистрирани (иха, колко интересно, и двата не работиха до вчера, от днес единият вече работи, но няма регистрация, а работещият е маркиран за спиране?!?!?). След куп разправии по телефона с поддръжката им изпратихме документа получен от техният офис, с подписът на техен служител и техен печат, за да видят, че е ходено за регистрация и тя поне формално е преминала коректно. Сега стоим и чакаме някой да благоволи да активира картите.

А аз останах с изводи – глупава полицейска акция, която няма да постигне никакъв положителен ефект в края на краищата (но това, че няма да има положителен ефект, няма да накара полицията да се откаже от нея, защото ако ще турско да стане, „МВР не може да сгреши“). Много слаба и некоректна по отношение на достоверността организация вътре в операторите. Не работещи вътрешни процедури и софтуери, които да активират процеса, загубване на информация и подобни в мобилните оператори, които допълнително и излишно изнервят и без това изнервените 3 милиона граждани утъпкали за два месеца пътят до офисите на операторите за глупости. Много слабо измислен процес, който не гарантира достоверност на информацията, и създава достатъчно напълно законни механизми за създаване на анонимност на потребителя.

Докато пиша това, се обадиха от поддръжката на Мобилтел. Картите вече са маркирани, че са регистрирани. Работещата няма да бъде спряна. Неработещата ще се реактивира до .... 24 часа?!?! Това било технологичното време, еха. Представям си хиляди маймунки предаващи си хартиени писма и пишещи на печатащи машини, от които се чака да се случи някаква случайност, че да се роди активация.

Ние престояхме 15-20 мин на телефона да си говорим с поддръжката за грешка направена от самата компания. Тоест заплатихме (понеже телефоните на поддръжката не много публично от скоро се плащат при всички мобилни оператори, активирано едновременно, но това не породи подозрения за картелна организация в Комисията за защита на конкуренцията) 2 лева и 50 стотинки още към всичките ми разходи и загубено време, понеже вътре системата или организацията е калпава. А сега ще чакам и още 24 часа.

Наистина се надявам да хванат много престъпници с неанонимните сим карти. Защото ако не хванат, престъпниците за мен ще станат тези, дето настояваха и прокараха тази промяна на ЗЕС преди една година.

Блогът на Делян Делчев - http://delian.blogspot.com/