Фотопреувеличението

Като се разнесе вестта, че властта пак емва едрата и дребната рогата престъпност, а и ще разследва богатствата на мутри, фолкпевици, ритнитопковци  и други прякори, отначало хич не повярвах. Борбата с организираната престъпност краси всяка предизборна програма и се явява приоритет на всяко правителство. Нямах нищо против дори да ми бъдат отнети по-малки и по-големи части от демократичните и конституционни права и свободи, включително и да ме подслушват, да ми четат електронната поща и да изискват разпечатки от разговорите и регистрация на предплатената ми SIM-карта, стига да се стигне до положителен резултат в борбата срещу СИК, ВИК, МИГ и ТИМ. (То тия права и свободи много са ми притрябвали!)

Няма да се спирам на Комар 1 и 2, „Яхти и палати” 2 и 3, „Наглите” 1 и 2, „Крокодилите” 4 или „Кошмар” 5 за 6 и на другите шумни акции. Така или иначе – все бълха ги ухапва мутрите, стига да не се заемат те помежду си да се оправят. Тогава резултатите са оптимистични... 

Но нали надеждата умира последна (а ако може, и ние след нея!), приветствах идеята да ги погнат и от НАП, НОИ, ДОИ, БОИ и Здравната каца, пардон – каса,, та да се види как с една заплата на прокурор, митничар, наркопласьор и обикновен сутеньор се строят хотели на брега на единственото ни море. (Да не ми пеят патриотарите за България на три морета, че тогава в чудо щяхме да се видим!)

Седмица след началото на поредната акция у дома се позвъни. Едва-що я открехнах, и в коридора се изсипаха куп барети с маски; повалиха ме на пода, щракнаха ми белезници и извършиха светкавичен обиск. Някой ми кресна в ухото, че мога да говоря каквото си ща, но без да пискам, защото това била строго секретна антимафиотска акция.

А аз наивно очаквах да ме предупреди най-делово (нищо лично!), че имам право да мълча, защото в противен случай думите ми биха могли да се използват срещу мен в съда; колко често тая реплика се произнася в холивудските кримки, но тия юначаги  явно не ги бяха гледали…
– Чисто е! – докладваха агентите на своя началник, а той процеди:

– Сигурно е изтекла информация. Ама всичко ще си каже синковецът, всичко... Водете го!

Откараха ме незабавно в следствения арест, без да се вслушат в молбата ми да се свържа с адвокат и да се обадя на жена си.

– Признавай – рече ми с ледена усмивка следователят. – Не икономисвай нито грам, щото и без това знаем всичко.
Лицето му бе непроницаемо и сурово като на сумист, но без килограмите.

По едно време в стаята влезе млад човек, поиска разрешение да доложи и поднесе на началството снимка.
Известно време кльощавият сумист изучаваше ту снимката, ту слисаната ми мутра.
– Очевидна грешка! – студено заяви той. – Приликата обаче е стопроцентова.
И ме изгледа така, сякаш аз бях виновен, че приличам на някого си.

– Да – промълви младежът. – Защото са близнаци. Но и брат му няма нищо общо, проверихме го...
Слушах и недоумявах за какво говорят.

Младокът поиска разрешение да напусне и чинно се оттегли, но не бих казал – дори от куртоазия, - че това ми направи добро впечатление.

– Пелов – рече следователят след кратко мълчание. – Борбата с мафията не е от лесните. – И ме погледна многозначително. – Стават фалове. А и никой не ни сътрудничи, дори западните разузнавания – гласът му за миг стана един плачлив. – Ето какво излезе от цялата работа. Разпознахме те на фотография, заснета от любител с джиесем по време на показно убийство в центъра на София. Оказа се обаче, както и ти вероятно схвана – тук той използва тежка доза ирония, – че на снимката си бил не ти, а твоят брат-близнак, който минавал случайно оттам. Но при фотоувеличението изглеждаше като да подава съмнителен продълговат предмет на главния заподозрян. Е, това беше всичко! Свободен си! И никому ни дума, щото разследването е секретно!

Заклех се в майка и баща, въпреки че съм кръгъл сирак, че ще мълча до гроб и като такъв. Дори и не си помислих да признавам, че нямам и брат.

Блогът Общност на свободните хора - http://www.desnite.eu/