Бойко Борисов си взе ГЕРБ-а

"Пляскате все едно нещо се е променило. А тук в залата знаем, че не се е променило." Това бяха първите думи на Бойко Борисов в качеството му на легитимен лидер на ГЕРБ, произнесени броени минути след като делегатите с пълно единодушие – без нито един против или въздържал се – го избраха за такъв.

Прав е генералът. Наистина нищо не се е променило в ГЕРБ. В лидерските партии по начало малко неща се променят, а лидерите им пък хич. Лидерът си е един и си е останал същият – все едно дали формален или неформален. Това го знаят всички и единственото, което могат да направят по този въпрос, е да потвърждават с гласа си неговото лидерско достойнство – от конгрес на конгрес, от петилетка на петилетка, от мандат на мандат.

Вярно: трябва да има яснота кой кой е и кой кому принадлежи – та оттам това стопроцентово гласуване. Щото им е писнало на гербоваците от лукави въпроси кой всъщност държи партията и кой кому капата криви. Та затова генералът си все ГЕРБ-а, обГЕРБи се един вид, прошнурова се – и сега всичко е ясно. Няма “неформален” лидер, няма три-пет, няма раздвоения, няма съмнения.

Има отбор. И тандем има. Или, както казва бившият вече лидер Цветан Цветанов: "Щеше ли да бъде Цветанов, този Цветанов, който е сега, ако не беше Борисов? Без Цветанов и Борисов щеше ли да го има ГЕРБ, такъв, какъвто е сега? Никой не може да промени тандема Борисов – Цветанов!”

Никой, разбира се. Никой не се и кани. И въпросите са риторични. Отговорът е “нямаше”. Затова пък какво слово, каква екзалтация, каква красота! Красотата на патоса. Ей я пак същата: "Г-н Борисов, днес тандемът и отборът ГЕРБ е най-големият в България".

Тандемът и отборът, разбирате ли? То това хич не е едно и също. Залата обаче го знае и при тези думи става на крака, а двамата от тандема се прегръщат. (Прочее тук би бил на място националния химн, но организаторите са пропуснали възможността да курсивират този сюблимен момент с неговата музика. Нищо – навярно на следващия конгрес няма да има такива опущения.)

И все пак нещо се е променило. С малко, но пък символично. Нашият държавен ръководител е станал и партиен такъв. Не че има кой знае какво значение, но все пак друго си е човек да може да каже: нашият партиен и държавен ръководител, генерал Бойко Борисов.

Другояче звучи. По-привично някак, по-солидно. Съвсем различно от баналното “премиерът Борисов”. Това като го изрече вечно верващият българин – и направо тръпки го побиват. Чак до дъното на атавистичната му памет.