„ГЕРБ срещу ГЕРБ“, една продукция на студио „Бояна“- почти като „Крамър срещу Крамър“ на Холивуд

Не твърдя, че Бойко Борисов не е прав да заявява на конгреса на своята партия, че единственият противник на ГЕРБ е ГЕРБ. Очевидно е, че в момента няма по-голяма заплаха от провал за тази партия от някакъв вътрешен катаклизъм. Такъм обаче и под микроскоп не се забелязва. Тогава излиза, че ГЕРБ просто няма противник. Добре ли е това? И вярно ли е?

Не твърдя също, че думите на Борисов излъчват самодоволство. Той сам поясни, че са предупреждение към собствените му съпартийци. И все пак в политиката констатацията за липса на каквито и да било проблеми винаги води до …проблеми.

В безалтернативната мараня на радостната уникалност пребиваваше и НДСВ на върха на славата си. Дори и не толкова консолидираната власт на БСП, напарфюмирана като тройна коалиция като с миризма на съветски одеколон “тройной” , също се перчеше с липсата на опозиция. Станишев и кой ли не от приближените му са заявявали с престорено прискърбие не веднъж, колко много съжаляват за липсата на истинска опозиция. След което извънпарламентарната такава ги би на изборите като “маче у дирек”.

Тази кратка ретроспекция,  която нямам основание да  смятам за някакво изключение, е основание да се вгледаме малко по-дълбоко и встрани в положението по повод крилата фраза на Борисов от конгреса, на който той официално застана на партийния връх. Наистина ли ГЕРБ няма  срещу себе си реален, или потенциален противник?

Ако някой не беше забелязал, агенция Фокус напомни, като цитира шефката на МБМД Мира Янова да казва в деня на конгреса, че единствената реална опозиция на ГЕРБ е не БСП, а Георги Първанов, който има по-голям потенциал да обедини около себе си “обществен ресурс” ,отколкото червената партия.

Това едва ли ще стане чрез още едно негово протеже на върха на БСП. Тази възможност отрича в интервю за в. “Труд”  на 11.01. 2010 г. ”стратега” Александър Лилов. На въпрос дали Първанов отново ще посочи кой да оглави столетницата, Лилов отговаря категорично : “Този път няма да е възможно. Не очаквам и директни опити за това”.

Прав е Лилов. Първанов има други амбиции и самият Борисов дори загатна, че бил наясно с тях, т.е. има информация, която обаче не споделя с нас ( защото официално Първанов отрича да ги има тези амбиции, но Борисов клати многозначително глава “ има, има…”).

Сюжетът с Първанов като алтернатива на безалтернативната в момента партия ГЕРБ съвсем не е за пренебрегване. Най- малкото защото е в развитие. Неизбежната амортизация от упражняването на властта няма как да не се отрази негативно на ГЕРБ. В същото време в тихото президентско пристанище, което е защитено от необходимостта президентската лодка да се излага на опасностите от взимане на непопулярни решения, е идеалното място за кроежи на евентуалния ляв политически проект на близкото бъдеще. Първанов има опита, и инструментариума, който е платен с наши средства под формата на апарат от сътрудници. Да не говорим за пословичната му амбициозност и мотивацията да не си остави магарето в калта на едната президентска пенсия.

Така че Борисов не е прав да твърди, че ГЕРБ седи самотно на върха и никакъв вятър не брули партията. Затишието е само привидно.”ГЕРБ срещу ГЕРБ” в този смисъл напомня на “Крамър срещу Крамър”, екранизирания през 1979 г. от Холивуд роман на Ейвъри Корман, в който двама разведени родители се карат за правата над детето си и от това губи най-много самото дете. Ако си представим Борисов и Първанов като разведени ( вчера Борисов отново подчерта, в интервю за Нова телевизия, че е в лоши лични отношения с Първанов), а в ролята на “детето” сме ние, избирателите и гражданите изобщо, предстои да гледаме “интересен филм”- една продукция на “Бояна”, където двамата опоненти в този задочен спор са вече съседи по местоживеене.

Днешната реплика на главния герой във филма г-н Борисов, цитирана от “Труд”, за необходимостта България да води енергийна политика в рамките на ЕС, е забележителна със следното негово уточнение: “Името на ГЕРБ е Граждани за европейско развитие на България, не за руско или някакво друго”.

Толкова е забележителна е тази “култова” реплика, че няма как да не бъде забелязана от главния брокер на руската енергийна експанзия в България Георги Първанов. Той си позволи лукса да не “забележи”  изключително острото подмятане на Ахмед Доган от трибуната н Седмата конференция на ДПС през декември по същия въпрос ( защо го направи, така и никой не го попита!).

А Доган на практика даде неочакван залп от критики срещу мегаломанските опити България да бъде привиждана като енергиен център на Балканите, с което хвърли тежък камък в градината на човека, избран два мандата на чело на държавата с решаващата подкрепа на ДПС. Каква ли грамада смята да строи хитрецът с този първи хвърлен камък? Нищо друго не ми идва на ум в контекста на задаващата се битка, освен, че маркира позиции в лагера на евентуалния победител Борисов. Стъпил върху такъв камък, той може да заяви поредни претенции за участие във властта под някаква форма.

На Борисов обаче Първанов ще отвърне. Ще видим как- “студио Бояна” ще се погрижи да научим.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/