БЪЛГАРСКИТЕ ЯНУАРСКИ СЪБИТИЯ

• В България полицията бие най-вече когато хората се опитват да бъдат граждани 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

В България трябва да бъдат забранени със закон коледните и новогодишните празници. През тези дълги дни и нощи редовите българи не само пият и пеят, но изглежда и свободното време им идва прекалено много – та като се чудят какво да правят, от скука започват да мислят и да говорят глупости против властта. И после организират протести през януари.

Управляващите пък, тъй като няма как да мислят глупости против самите себе си, изнервят се и често пращат полиция да смаже протестите.

Бегъл поглед назад към поредицата събития от последните двадесетина години ще докаже, че такава гледна точка никак не е без основание. Не че през другите месеци от годината е нямало протести, но сред тях януарските някак винаги изпъкват.

Миналата 2009-та година, освен с газова криза, започна с безцеремонно, нагло и демонстративно пребиване на хора пред българския Парламент и неговите близки и далечни околности. Кой знае защо тогава, на 14 януари, полицията реши, че осигуряването на периметъра около Народното събрание означава да се ритат, влачат и пердашат с палки невинни хора дори в уличките около БТА и в парка отсреща. Цялата работа всъщност изглежда още по-гнусно като си спомним, че, преди да се нахвърли на хората, същата тази полиция часове наред търпя банда провокатори да я замерят със снежни топки и камъни, да и крадат щитовете и да чупят загражденията.

Ако някога сте се опитвали да чупите заграждения под носа на полицай, оборудван за борба с безредици, би трябвало да сте наясно, че идеята граничи с изпълнението на мисия невъзможна. Освен ако полицаят не е от картон, а самото заграждение – предварително добре подготвено за чупене.

Ако пък някога сте се чудили кой създава и контролира подобни провокативни групи, наречени през миналата година “футболни хулигани”, не се чудете – само си спомнете кой още преди началото на промените създаде групите на “гребците” “каратистчетата”, “борчетата” и кой продължава активно да ги използва за най-разнообразни цели под формата на живи или мъртви мафиоти.

Освен провокацията като такава, в протеста от януари миналата година има и още нещо, което го свързва здраво с всички други сериозни януарски събития – на власт беше правителство на БСП, за пред света стъкмено като “тройна коалиция”. Бившата комунистическа партия, колкото и на думи да се изтъква за човеколюбец, на дело винаги е показвала, че изобщо не и пука за хората, а само за властта. За запазването на властта. За използването на властта. Едно от доказателствата за това е точно начинът, по който защитава властта си, когато се чувства застрашена.

Но на 14 януари 2009-та тя дори не беше застрашена, поне не пряко от хората, които тогава мирно протестираха на площада. Това бяха деца, студенти, без политически опит и без ясна политическа цел, бяха еколози, които искаха да се запази властта на природата, на горите, водите и птиците в живота ни, бяха земеделци, които искаха пчелите и кравите им да не работят напусто, там имаше майки, които искаха права за децата ни…..Но защо тогава ги наби полицията?

Полицията ги наби, защото те се опитаха, може би за първи път в живота си, да бъдат граждани!

14 януари 2009-та се оказа фатален ден за един проект, изграждан преди това цели осем години, проект за пълно размиване на гражданското съзнание в България, за превръщането дори на самата дума “политика” в мръсна дума, за пълната подмяна на представата за истинска политика с представата за нещо, свързано само с чалга, популизъм и далавера. Бившите комунисти с помощта на царските лакеи и върхушката на ДПС бяха на път а-ха да превърнат този проект в реалност. И май много ги заболя, когато работата се пропука откъм неочаквана страна.

Хората трябва да се бият още далеч преди да се превърнат в граждани – изглежда този, а не онзи за националното съгласие в името на националните интереси, както твърди президентът Първанов, беше основният урок, извлечен от същата тази бивша комунистическа, сега социалистическа партия, по време на събитията, които и се стовариха на главата 12 години и 4 дни по-рано, на 10 януари 1997 г. Тогава пред същия този Парламент и в същите тези софийски улички полицията на Жан Виденов пак преби невинни хора. Тогава пак имаше провокатори. Те нахлуха в сградата на Народното събрание, защото някой отвътре услужливо им даде тази възможност.

Но голямата снежна топка вече беше търкулната. На 10 януари бе поставено само началото на края за управлението Виденов по същия начин, както на 14 януари бе поставено началото на края за кабинета Станишев. През 97-ма година обаче хората започнаха да стават  граждани още месеци преди това – по време на протестите срещу липсата на хляб в Пловдив, в Дупница, навсякъде. И тъй като комунистите закъсняха с боя, бяха свалени насила. През 2009-та те не закъсняха с боя, но пък бяха свалени с избори.

Всъщност така погледнато, изводът е, че ако човек започне да се превръща в гражданин, за управляващите в който и да е момент от процеса вече е късно да го бият. Бащите-основатели на Америка явно са осъзнавали добре това и неслучайно от тях гражданското неподчинение е тълкувано като право, достойнство, а в някои случаи дори – като задължение за хората и за народите.

Връщаме лентата още седем години назад, през януари 1990-та. Тогава още от нощта на новата година започнаха националистически вълнения в цялата страна. Първаночално те бяха представени като реакция на някакви “спонтанни” граждани и граждански организации, които започнаха да протестират против…..решението на БКП, както все още се казваше сегашната БСП, за връщане на имената и отнетите по време на тъй наречения “възродителен процес” права на турците в България. Впрочем именно като член на една от тези формации – Общонародния комитет за защита на националните интереси, започна своята политическа кариера и сегашният български президент Георги Първанов.

Това бяха изпълнени с парадокси протести. Първо, БКП взе решението да върне имената на труците само защото се оказа притисната от множество външни и вътрешни фактори, но приписа това решение като заслуга на себе си и извлече политически дивиденти. В същото време обаче организира и оглави чрез своите хора по места протестите срещу собственото си решение, приписа и тази заслуга на себе си и пак извлече политически дивиденти. Второ, протестите не бяха граждански в същинския смисъл на думата, защото в демократичен план няма как да е “гражданско” нещо, насочено пряко срещу исконните права на другите. При тях елементът “граждански” дойде от нещо друго, от решителната съпротива срещу националистическите сили, оказана както от турците и мюсюлманите, така и от множество българи и новосформираните демократични партии. Трето, въпреки че напрежението през онези ледени януарски дни беше огромно, полицията не се намеси да бие нито едните, нито другите протестиращи и сякаш нямаше провокации – иначе българският преход щеше да се превърне в гражданска война. Но това е само на пръв поглед, защото всъщност протестите сами по себе си бяха една гигантска провокация, насочена срещу току-що започващите демократични промени в страната и срещу нормалното формиране и дейност на новите опозиционни политически сили.

През тази година на 13 и 14 януари отново предстоят протести пред Парламента. В първия ден различни неправителствени организации ще внесат петиция срещу възможността в България да се произвеждат и продават генно модифицирани храни. През втория ден пък протестът е срещу промените в закона за електронните съобщения, които дават големи правомощия на МВР да следи комуникацията в Интернет. Макар неотдавна правителството да заяви, че се отказва от тези промени, хората ще протестират с идеята, че обещаното все още не значи изпълнено.

Вероятно никой не очаква правителството на ГЕРБ да използва каквато и да било сила срещу тези протестиращи. И това е съвсем разбираемо по редица причини – протестите са чисто граждански и на практика с нищо не заплашват управлението, ГЕРБ декларира, че е демократична, а не комунистическа партия, което означава, че не се е вкопчила във властта със зъби и нокти. И че като чуе гражданин, не се хваща директно за кобура. Доколкото партията пък е във война с организираната престъпност в страната, тя не може – или не би трябвало да може – да използва провокаторите, които по принцип са от другата страна на бариерата.

Има обаче обратната опасност – някой друг да използва провокаторите, за да предизвика безредици. А това ще е доста лоша новина за абсолютно всички, освен за онзи “някой друг”. Така че през тези дни трябва много да внимават не само протестиращите, но и цялото управление, начело с Цветан Цветанов и Бойко Борисов, нищо, че последният заминава на хаджилък по светите места. Защото ако се случи и този път полицията да набие гражданите, догодина, който и да е на власт,  наистина ще трябва да забрани всякакви коледни и новогодишни празници.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/