Успехът на ГЕРБ ще се реши на местно ниво

Отвъд коментарите за политическите жестове, съпроводили конгреса на ГЕРБ в неделя, същественият въпрос е как партията, поела отговорностите на властта в условия на криза, ще гарантира устойчивостта на постиганите от управлението резултати.

Делегатите на форума гласуваха промяна в устава за изграждане на партийни структури на общинско равнище. Досега партийната организация на ГЕРБ функционираше чрез национално ръководство и областни организации. През изминалите повече от три години областните структури действаха по-скоро като регионални координатори на предизборни кампании. Днес ГЕРБ  променя организационния си модел, за да посрещне предизвикателствата  на управлението. Но партийното изграждане по време на управление крие сериозни рискове, свързани преди всичко с

неутрализиране на партийния клиентелизъм

Рисковете от възпроизвеждане на модела на местното кадруване и свързаното с него изкушение към "посягане"-то, за което предупреди Борисов в обръщението си към партийния форум, тепърва предстоят.

В доклада си досегашният председател Цветанов припомни местните избори през 2007 г., когато ГЕРБ положиха максимални усилия и постигнаха дълго коментиран и дори оспорван успех. Анализът, направен след тях, според Цветанов е показал слабостите на ГЕРБ в малките населени места в страната.

Централизираният модел на изграждане и управление на ГЕРБ определяше липсата на хоризонтални връзки, комуникация и диалог между отделните партийни структури. С тях са свързани и противоречията в партията, отбелязани от Цветанов в неговия отчетен доклад. Според него след парламентарните избори е налице занижаване на политическия живот в партийните структури. Този извод би трябвало да има съществено политическо значение, след като ГЕРБ приеха принципната позиция, че политическата им цел през 2011 г. е победа на редовните местни и президентски избори, които ще са "основата за това, което ще се случи на следващите редовни парламентарни избори".

Един от най-съществените проблеми пред дясната политика в България винаги е бил свързан с възможността за

привличане на гражданска подкрепа в малките населени места

и относително по-слабо развитите райони на страната. Трайното консолидиране на дясната политика у нас изглежда невъзможно без привличането на определени групи от избиратели, които свързват очакванията си с възможностите за развитие на тези райони. Без постигането на съществени резултати в тази насока влиянието на ДПС ще продължи да изглежда непреодолимо, а БСП има шанс да продължи мимикрията си като "партия на трудовите хора".

Най-активните и ценностно мотивирани избиратели на десните партии са концентрирани в големите градове, докато техните политически противници разчитат на традиционното си влияние в малките населени места. Преодоляването на това изкуствено и двойствено противопоставяне ще бъде един от елементите на нормализация на българската партийна система. Ако се съди по профила на избирателите, подкрепящи ГЕРБ, изглежда, че това е партията, която има най-сериозни възможности да преодолее, поне отчасти този проблем на дясната политика в България.

В резолюцията на второто си национално събрание ГЕРБ се самоопределят като "основната дясноцентристка партия в България и единствената силна алтернатива на БСП и нейните сателити". Основната цел на партията през следващите години е определена като "изграждане и реализиране на добро взаимодействие за гарантиране на политическите цели и приоритети" на управлението. Като "дългосрочен политически проект" ГЕРБ се ангажират с принципите и ценностите на социалната пазарна икономика.

Управляващите предпочитат да декларират принадлежността си към ценности като индивидуалната свобода, свободния пазар и конкуренцията, солидарност и субсидиарност, съчетани с "уважение към създаденото общо наследство". Но пътят до реализацията на тези политически намерения преминава през ефективно партньорство със "Синята коалиция" и  останалите български партии - членки на ЕНП, както и през цялостна преоценка на значението на местните общности и регионалните перспективи за развитие на страната.

Според отчетния доклад на Цветанов кметовете на ГЕРБ, които са спечелили през 2007, не са получили подкрепата на изпълнителната власт, защото тя е водила партийна, а не местна политика. Разширяването на подкрепата за управлението на ГЕРБ на местно равнище преминава и през отказ от модела на самоцелно партийно фаворизиране на местните власти.

От това колко ефективно ще успее да работи правителството с кметовете и общинските съвети, доминирани от други политически сили, ще зависи характерът на политическата среда, в която предстоят критично важните местни избори през 2011 г. Управлението в условия на криза предполага тенденция към концентрация, която би могла да отложи за пореден път критично необходимата децентрализация и развитие на местното самоуправление. В тези условия стабилността на реформаторската политика ще зависи не само от качеството на политическите проекти, но и от способността за поддържане на баланс между ефективността на управлението и обхвата на участието в процеса на взимане на решения.

Запазването на общественото доверие

което все още е основният политически ресурс на ГЕРБ, е невъзможно без постигането на видими резултати на местно равнище. ГЕРБ се нуждаят от активен диалог с останалите десни политически субекти. Липсата на влиятелна и легитимна опозиция на сегашното управление може да доведе до загуба на политическа перспектива към отговорностите на властта. В този смисъл тезата на Борисов, че "единственият ни противник в момента сме си самите ние", придобива ново значение.

Стратегическата, макроикономическа перспектива, спрямо която проектират действията си управляващите, може да се окаже неразбираема и неприемлива в условията на нарастващо усещане за несигурност във всекидневния живот на хората. Извън вътрешните проблеми, които би могло да създаде партийното организационно развитие, подценяването на капацитета за съпротива на статуквото на регионално и местно ниво може да се окаже съществен проблем пред управлението.

*Авторът е д-р по социология и преподавател в Нов български университет
 

От: http://dnevnik.bg/