Дефицит на външен вид. И на вътрешен…

Лошо спах тая нощ. Гризеше ме съвестта за това Мечка Цачева. Дъщеря ми вика, че от мен няма да стане модерен човек, щом упреквам хората за външния им вид. И изобщо не искаше да чуе какво казва Камю в моя защита… Затова много се зарадвах на написаното от Кеворкян в „Труд”: „Ако е заради килограмите, Фидосова наистина има право да получи пет пъти повече екранно време от Огнян Стефанов (в “На 4 очи”).” Тоест, и на него му е направил лошо впечатление външния й вид. А и в шоуто на Слави казаха на мъжа й Боримечката, което значи, че не съм на грешен път…
Но дъщеря ми е права – тия номера минават на местна почва, но в Америка съм обречен на гражданска смърт още на втората реплика. Там на такива като мен им викат „изгледист”, с негативни конотации. Такъв съм, не го крия. То и нема как. Но и в Америка работата е отишла твърде далече. Вече не казват за некой, че е грозен. Ако ще да е толко грозен, че чак мухите да не го кацат. А казват, че човекът „има изразен дефицит на външен вид”. Да де, ама как да употребиш дума като дефицит редом с Фидосова, когато става дума за изобилие на външен вид? И изобщо като се сетя какви съм ги писал през годините... С основание Дилян Пеевски ми обяви джихад. Така де, и аз не бих простил на някой, който твърди, че съм правен по неконвенционален начин. За Румен Петков съм писал: "Не е достатъчно да си прав, ако лицето ти изглежда злобно и зле." Верно, че цитирах Балтазар Грациан, но това не ме оправдава. Длъжен съм бил да преценя, че съм изпаднал в изгледизъм...
От невежество съм ги писал тия работи. Тогава още не бях чел „Кога Исус ще донесе свинските пържоли” на Карлин и не знаех новите тенденции в политическата коректност… Но невежеството не е оправдание. Единствено остава, че съм чист българин. По вида посрещам. Па ако има и друго, готов съм да се поправя. Ама не винаги има.
Даже почвам веднага да се поправям.
Румяна Желева, за която също съм намеквал за известен дефицит на външен вид, е в Брюксел. Предстои й тежък изпит в ЕП, в който трябва да покаже, че има знания да работи в избрания/дадения й ресор. Стискайте палци, братя, че иначе голям срам за България! Досега само оня сексист Роко Бутильоне са върнали. И Тетка Цачева била там да стиска палци… Ето пак се изпуснах… Щото макар и това „Тетка” да се отнася главно към някои манталитетни особености на Цачева, има и изгледистки уклон. Още ще трябва да се старая.
В този труден за родината и за Желева момент, червените подлеци пак се проявиха. Сега извадили, съобщава Фрогнюз, че като депутат в ЕП през 2007 г. тя била и управител в търговско дружество „Глобул консулт“, което е несъвместимо със статута на европейския депутат.
Сега ли го научихте, бе, мискини с мискините!?
И в Комисията по изслушването я скъсаха от въпроси. На които тя успя да отговори само с общи лафове. И така се притесни, че й се свърши английският и помоли да мине на български. И изобщо се омаза. С решаващата помощ на жената-свлачище Антония Първанова. И тя постъпи много долно! Много!
На червените обаче ме е яд, че имат сурат да говорят за другите, а мълчат за това, дето казва пред „Струма” дупнишкият им лидер, че през 2007 г. бил заставен от „Позитано” да се срещне с братя Галеви в присъствието на кмета Дангов и да обещае, че ще ги консултира за всяко решение на червените в Дупница. Мълчат и за „Тайната вечеря на Първанов в Гоцеманската градина” през 2003 г., за която писа колегата Иво Инджев. На която вечеря, бил Големия Марген. И понеже вечерята била в чест на “банкера на Маджо”, Евгени Узунов, естествено бил и самият Маджо. Премянов го видял. А както знаете и Маджо без Петков не бива…
Като сте се осрали до плешките, поне не чуруликайте, бе!
Бойко сега пак ще ги разнася като прасе блажен вестник и то напълно основателно.
Но проблемът не е само в българските доносници. На сайта на ЕП изгледах цялото изслушване. Госпожата изобщо не се справи, меко казано. Общи лафове и конкретни невежества… Доста се срамувах заради нея… И никак няма да се учудя, ако получим един голям бозаджийски шамар от ЕП.
Бойко си е виновен. Много е несвойствено за мен, но ще го кажа. Прав е Костов, че „има остър недостиг на компетентност и кураж в настоящите министри.” Много остър. Разбира се, малко беше подло, докато Бойко е зает да „говори" с Господ на Стената на плача”, както пишат колегите от Фрогнюз, Иван да го атакува в гръб. Но той немаше да е Иван иначе…
Не става само с мелене по медиите. И акъл се иска, и кураж, и бачкане... Защото както казва Бодрияр „нещата не са се случили, ако не са били видени да се случват”. Досега само чуваме, ама не виждаме. Колкото и да са добронамерени медиите…
Не е прав Бойко, дето каза на конгреса, че „правителството не се ползва с медиен комфорт”. Медийният дискомфорт е съвсем друго и можем да го очакваме чак догодина. Линдън Джонсън го беше определил така: „Ако някоя сутрин тръгна по вълните на река Потомак, следобед вест­ниците ще разгласят: „Президентът не може да плува." А ние сме още на етап, на който казваме, че премиерът ходи по водата… Даже в момента е в Израел, където всъщност този спорт се е зародил… Между другото, като го гледам на снимките, страшно му върви кипата на кубето. Същински еврей. Повече за евреите няма да кажа. Не за друго, а може да престане да ми върви. Както ми е тръгнало…
Обаче ми направи приятно впечатление, че премиерът усвоява всеки прогресивен опит. Имам предвид плавното снижаване на ДДС-то, което Нетаняху предложи и което Дянков ще трябва да приеме съвсем доброволно и по препоръка на премиера. Но се страхувам премиерът да не попадне в някоя държава като Зимбабве. Не ми се ходи за хляб с камион пари…
Ало, пенсиите! Завиждам ви! При вас упреци за дефицит на външен вид са несъстоятелни. За вас е достатъчно да изглеждате както и да е. Дето питали един: „Сър, щастлив ли сте, че сте тук?” „На моята възраст човек е щастлив да е където и да е.” Щото някои престанаха изобщо да изглеждат…

Блогът Из делниците на един луд - http://delnicite.blogspot.com/