По махленски

Вчера сигурно бях един от малцината в България, които гледаха на живо цялата процедура по изслушване на Румяна Желева в качеството й на кандидат-еврокомисар пред Европейския парламент. Че оставах безмълвен на моменти – оставах, че се чудех какво прави тази женица там – чудех се, но че не разбрах дали въобще знае нещо за ресора, за който кандидатства – не се зачудих и за миг! Срам и позор ще кажа!
Имах чувството, че Желева е отишла на изслушването по домашни пантофи, ей така по махленски, сякаш отива до кварталната бакалия за боб. Антония Първанова също допринесе за налагането на това задушевно-махленско усещане в залата като се заяде като злобната съседка-тетка с Желева. И на нито един евродепутат не му стана ясно Първанова знае ли нещо, което Желева крие или просто се заяжда, защото избива комплекси и изпълнява нечия поръчка. На мен също!
В крайна сметка се оказа днес, че премиера Борисов имал и други кандидатури за български еврокомисар, ако тази на Желева не минела процедурните изисквания. Защо държал на нейната кандидатура след като стана видно какъв резил докара на България ли – ами защото искал да се отяде на БСП и сие за това, че спъвали мераците-личните му и тези на Желева, за европейска слава и признание! Ей такива доводи най-обичам!
Така ясни и сочно идиотски! Типично по махленски! Само дето не Европата ни е на нас махала, ами ние сме й нежеланата провинция!

Блогът на Любомир Стефанов - http://lstefanov.com/