"Биография" и "парламентаризъм" в епопеята около Желева

Румяна Желева виси на косъм като бъдещ еврокомисар, единодушни са международните медии. В Европарламента Желева предизвика невиждано шоу (уви, със знак минус за България), постави под въпрос цялата комисия "Барозу 2" и неволно снабди медиите с отлични аргументи в полза на Лисабонския договор и разширените права на европейския законодателен орган. Българската кандидатка за поста "Комисар по международното сътрудничество, хуманитарните помощи и отговора на кризи" се яви на изслушване пред комисията по развитието в Европейския парламент, за което някои журналисти си пазеха места още час по-рано. Но нека вървим поред.

Само белият костюм не беше достатъчeн

като доказателство за неопетненост и за пълната прозрачност на нейната бизнес биография. Пък и тя лично очевидно не се чувстваше особено удобно, когато трябваше да отговаря на въпросите за участието си във фирми (най-вече "Глобъл консулт"), което евентуално нарушава етичния кодекс на Еврокомисията. Една статия във вчерашния брой на "Файненшъл таймс Германия", прочетена от мнозина депутати, предизвика почти невиждан скандал по време на изслушването.

Българската кандидатка за еврокомисар на няколко пъти се опита да отбегне въпросите за предполагаемия конфликт на интереси, но в крайна сметка беше принудена да заяви, че не е собственик на фирмата "Глобъл консулт" нито под това, нито под друго име. Ако Желева е излъгала и документите, които предостави на парламента (и независима проверка в България), покажат нещо друго, тя със сигурност ще се прости с мечтания комисарски пост, а и цялата комисия на Барозу ще се изправи пред драматичен проблем. Защото или ще трябва да бъде наложен друг български кандидат, или комисията ще се провали при гласуването.

Според евродепутати в момента протичат интензивни консултации, а от Жозе Мануел Барозу се очаква спешен отговор на въпросите, надвиснали над Желева, включително и на въпроса дали и за каква сума е продала въпросната фирма. Източници в Брюксел съобщават, че Барозу е направил всичко възможно, за да осигури достатъчна подкрепа на българската кандидатка в рамките на прослушването, но в момента все по-актуална става идеята да иска от София ново предложение, за което настояват Зелените. Според няколко западни агенции това може да бъде Николай Младенов.

Проблемите на Румяна Желева обаче нито започват, нито свършват с обвиненията заради конфликт на интереси. По време на изслушването тя не успя да убеди евродепутатите в професионалната си компетентност. Да, водещите германски политици в ЕНП вчера потвърдиха доверието си в българската кандидатка. Но повечето наблюдатели са единодушни, че по същината на евентуалния си бъдещ ресор тя е изложила

по-скоро приблизителни и бледи възгледи

На пръв поглед теоретичната й подготовка очевидно е била добра, институционалните й планове звучат правилно, но на въпросите, засягащи конкретни огнища на хуманитарни проблеми като Конго, Судан, Сомалия или ивицата Газа, българската кандидатка даваше мъгляви и незадълбочени отговори. "Как можеш да сигнализираш несигурност по отношение на хуманитарната ситуация в ивицата Газа!?" – възкликна германска кореспондентка в Брюксел, а нейното недоумение споделят и други колеги.

И още. Желева не привлече внимание с никакви нови собствени идеи за бъдещето на ресора. По време на прослушването тя се придържаше към един-единствен ключов отговор: най-важно е да се работи на място. Тази нагласа безспорно е правилна, заслужават похвала и намеренията й незабавно да посети кризисните региони и – именно на място – да търси конкретни решения в диалог с всички замесени страни. Но като единствена идея за управлението на ресора това не звучи нито достатъчно изчерпателно и сериозно, нито особено новаторско.

В интерес на истината Румяна Желева постави още няколко любопитни акцента: тя пледира да се изнесе европейската солидарност извън границите на ЕС, предупреди за опасността, която надвисва над най-бедните във времена на едновременни икономическа и климатична криза, и апелира за ясно разграничение между хуманитарни и военни операции. Когато говореше на немски, терминологичната й и езикова стабилност бяха забележителни, с английския също се справяше много добре – ако оставим настрана политически самоубийственото й решение да мине на български в момента, когато я притиснаха с неприятни въпроси.

Но извън изброените няколко положителни акцента представянето на българската кандидатка беше неудовлетворително. И единствено подкрепата, която й оказаха нейните колеги от ЕНП, както и убеждението на част от парламентаристите, че в залата трябва да се говори за работа, а не за биографии,

предотвратиха много по-голям конфуз

и евентуално прекратяване на изслушването.

"Биография" и "парламентаризъм" са две ключови думи в епопеята около Желева. Защото в нейната политическа биография проблематичен е не само предполагаемият конфликт на интереси. Отношението й към сътрудници и журналисти, нейните танци – и подхлъзвания – по паркета от София до Вашингтон, нервните пристъпи в служебни ситуации: за всичко това се говори с тревога, макар и все още само кулоарно.

В пленарната зала пък Европарламентът е на път да докаже, че заслужава повече правомощия, че ще ги използва за доброто на европейските граждани и че Лисабонският договор наистина създава повече демокрация в Евросъюза. А комисията "Барозу 2" първа ще опита и меда, и жилото на тази укрепнала евродемокрация.

Александър Андреев е журналист, преводач и писател, завеждащ българската редакция на "Дойче веле" в Бон. Автор е на книгите "Степени на свободата", "Заговорът на шпионите" и "Нови степени на свободата". Превел е на български книги от Райнер Мария Рилке, Якоб Васерман, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат

От: http://dnevnik.bg/