Европейски скандали и балкански тарикатлъци

Вероятно в цялата история на прехода не е имало друг момент, в който името на България да се споменава толкова често от световната преса – и не е имало друга публична фигура, която да е до такава степен обговаряна, колкото българската кандидатура за еврокомисар, злополучната Румяна Желева.

Малка България изживява своя момент на световна популярност, заемайки – логично, като страна на скандалите – централно място в един наистина грандиозен политически скандал, разтърсил Европейския съюз и поставил в патова ситуация централния му изпълнителен орган – Европейската комисия.

Вече не става дума за самата Румяна Желева, за кавалерски защитаващия я Бойко Борисов, дори за Жозе Мануел Барозу. Става дума за пряк политически сблъсък между лявото и дясното – за мерене на мускули между фракции, които няма вече как да отстъпят или да се разберат помежду си, тъй като залогът е тяхното влияние върху общоевропейската политика.

Казусът с българската кандидатура е само повод – смисълът на операцията е да се изпробват възможностите за бламиране на дясното мнозинство от лявото малцинство – сиреч да се открие хватка за извиване на ръце, която може да бъде използвана и при други случаи.

Паралелно се търси ефектът на сговарянето: всички срещу ЕНП, гради се една латентна коалиция на “малките” в Европейския парламент: на социалистите, либералите и зелените – която да работи активно през целия втори мандат на Барозу – за подриване на неговия авторитет – и съответно за спечелване на следващите евроизбори.

Трябва да се признае, че благодарение на родния ни балкански тарикатлък сме успели да набутаме десницата в крайно неблагоприятна ситуация. Барозу би отстъпил, ако можеше: твърде колебливият отговор, който дава в отговор на категоричното искане на становище по казуса “Желева” от председателя на Европейския парламент Йежи Бузек, е поредното доказателство за конфузната ситуация, в която е попаднал.

Неговият отговор може да бъде определен като нескопосен опит за измиване на ръцете: подобно на Бойко Борисов и той прехвърля отговорността за най-скандалния момент в изслушването – този с верността на декларациите за конфликт на интереси на Румяна Желева – единствено върху базата на доверието: тя била гарантирала, че декларацията й е пълна и точна.

Подтекстът е, че ако това не е така, отговорност носи тя, а не предоверилата се в нейната честна дума ЕК, която не разполага с институционално утвърдени механизми за проверка на такива данни. (Впрочем нормално е да не разполага, тъй като никой не е очаквал, че един кандидат за еврокомисар може да си позволи да се размине с истината в тези деклариции.)

Барозу не би могъл да отстъпи, като просто поиска България да излъчи друг кандидат за тази позиция. Първо защото кандидатурата е утвърдена с неговото съгласие, но второ – и по-важно – защото тази кандидатура е политически осветена от ЕНП, която наскоро избра Желева за свой вицепрезидент.

Именно на този избор се дължи и защитата на десницата – която не се поколеба да заплаши, че в отговор на левия блам ще бламира някоя от техните кандидатури – като нарочи за жертва словака Марош Шевкович. За съжаление обвинението, че преди четири години бил казал, че ромите в неговата страна се били възползвали от социалната система, звучи не особено сериозно – особено като се има предвид неговото незабавно извинение и заставането на ромски организации зад неговата кандидатура.

Така българският скандал се превърна в европейски: дребнавия тон на родната политическа вендета зарази и европейския парламент. Не е ясно кой ще спечели от цялата тази патаклама – най-вероятно е да загубят всички – тъй като тя несъмнено ще  накърни доверието в евроинституциите и ще подхрани евроскептицизма.

Най-много от всички със сигурност ще изгуби България – защото този скандал, подхранен от балканските ни тарикатлъци, ще се запомни – и ще се помни дълго. Страната ни ще бъде смятана за най-дълбокия европейски джендем – и няма как да не бъде така, след като на най-високо ниво в европейския свят си позволяваме безкрайно пошли и наивни по своята същност мошеничества.

Изходът? Той е един: Желева сама да се оттегли – и като кандидат за еврокомисар, и като вицепрезидент на ЕНП, и като външен министър на България. Бойко Борисов да изрази своите съжаления пред Барозу и да посочи друг кандидат.

Би трябвало да го направи, ако мисли за страната си – а в крайна сметка и за своите позиции: точно това се очаква от него – и точно за това ЕК бави топката. Позицията на изчакване в случая е губеща – защото нито Барозу, нито ЕНП ще му простят този резил, в който той с толкова лека ръка ги забърка. Да не говорим, че ако сега някой направи социологическо изследване, ще установи катастрофален спад на неговия рейтинг.

Най-лошо от всичко в подобна ситуация е да се правиш на две и половина – и да повтаряш като Швейк “Ама аз съм невинен, бе хора!” За съжаление май и Желева, и Борисов са избрали тази стратегия – и продължават да отстояват неустоимата кауза, че декларациите за конфликт на интереси на българската кандидатка са изрядни – и че с визираната фирма “Глобъл консулт” тя няма нищо общо от 2007 г.

Не е ясно на какво се дължи тази наивност – вероятно на култивираната на родна почва увереност, че думите са по-важни от фактите, и че една повторена сто път лъжа става истина. Пример за подобно правене на такава истина е комичната декларация на българското министерство на правосъдието, че парламентарния правилник не бил закон и следователно Желева не била нарушила никакъв тъкав.

Тази декларация само подяжда доверието в иначе читавата праводъсна министърка: важно е не какво е закон и какво не е – важно е, че българския кандидат лъже – и то пред Европейската комисия – лъже в декларации със собствения си подпис. За съжаление българските властници ще трябва да свикнат с факта, че Европейския съюз не е България, че има разлики в манталитета – и че там никой не може да мине между капките, само защото се вижда като ВИП персона.

Рефлексът на Румяна Желева, която се опита да обясни странната история с участието си в “Глобъл консулт” с това, че фирмата не била имала дейност, показва много ясно този тип мислене. Защото няма никакво значение има ли или няма дейност въпросната фирма, както и за каква дребна сума си я продала, след като се правят тарикатски фокуси и прикриване на истината в официални декларации – при това е наистина необяснимо как и Желева, и Бойко Борисов са очаквали, че при подготвяните политически атаки срещу тях тези фокуси няма да бъдат спипани.

Както беше казал д-р Тони Филипов в “Желева лъже, Бойко маже!” – недопустимо е да се лъже за неща, които могат да бъдат документално доказани. И знаменитият доктор доказа защо – като публикува документа за актуалното състояние на “Глобъл консулт” от 14 април 2009 г., в който Желева фигурира и като собственик, и като управител, и като представляващ фирмата. Ето го и въпросния документ:

В същото време в декларациите на Желева пред Европейския парламент за 2007 и 2008 г. (Виж "Какво показват декларациите на Желева", в. "Дневник" от 13 януари) тя в качеството си на евродепутат е посочила, че няма "нищо за деклариране".

 Нищо за деклариране?! Казусът е ясен – няма какво да говорим повече...