ОБИКНОВЕНИ МАГИИ

• Станишев твърдеше, че европейците изобщо не ни разбират, сега пък Борисов твърди, че ни разбират, но частично 

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия, специално за в. “Марица”, Пловдив 

Българският е страхотен език, на моменти направо магически. В това изречение, колкото и да ми се иска, няма капка ирония, възхищението е напълно искрено. И как не – пред език, който чрез “да, да” и леко поклащане на главата, казва ясно и категорично “не”. Опитайте се да обясните на някой англичанин или германец как става този номер. Пробвал съм – пулят се. То не че и “пулят се” може да им се преведе във всичките му нюанси…..

Очевидно заради езиковото ни богатство Станишев твърдеше, че европейците изобщо не ни разбират. Сега пък Борисов твърди, че разбират, но частично, сиреч – разбират ни само наш`те хора в Брюксел. Обаче дори те схващат единствено какво искаме от тях, но не и защо трябва да ни го дадат. А отговорът е прост – `щото сме готини. Това и децата в България го знаят. 

1. Магията Желева 

Напоследък като чуя за Румяна Желева и се хващам за Елин Пелин. Класикът има един разказ за жената със златния косъм. Който чел – чел, останалите могат и сами да се сетят къде точно бил поникнал въпросният златен косъм, до какви трепети довел слухът за него сред околните мъжки сърца и какви чудеса докарало всичко това на селото.

Та според мен и Желева има златен косъм някъде. Няма как да няма. Да докараш ти европейските институции да жужат като кошер и вече цяла седмица на Барозу да му тъпчат кърпи в гърба срещу постоянното препотяване, никак не е шега работа.

Другата опция да се предизвика подобно чудо насред европейското село Брюксел беше Желева да се яви на изпита за еврокомисар като казахстанка, със златен зъб насред усмивката. Обаче златен зъб видимо няма, така че остава само косъмът.

Бойко Борисов пък обясни част от магията Желева психологически, като направи аналогия с великия голфър Тайгър Уудс. Заради семейни проблеми той напоследък не можел да уцели дупката. Или защото не можел да уцели дупката, имал семейни проблеми – така и не се разбра точно. Но фактът, че психология тук е замесена си остава, а според българският премиер аналогична психология има замесена и в случая Желева.

Да, да – както се казва. Чел е бат` Бойко Елин Пелин, личи му. То нали от Банкя до Байлово е един хвърлей място. 

2. Магията Слави 

Слави Трифонов поискал от Бойко Борисов 50 процента влияние в ГЕРБ. “Това означава, че аз назначавам единия министър, той назначава втория” – със свои думи картинно описа ситуацията самият премиер.

Разбираемо е в този случай защо Бойко е отказал на приятеля си Слави. Че той дори на приятеля си Цветан не даде толкоз проценти влияние, а пък на приятеля си Божидар не само не даде портфейл, ами дори по едно време публично му скръцна със зъби и се закани да му отнеме и това, което не му е дал. Все пак, ако бях на мястото на президента Първанов, щях да наградя премиера Борисов с орден “Стара планина” заради достойния му отказ – в края на краищата, по този начин човекът е спасил България от окончателното разгръщане на чалгата като водеща национална политика.

Друг е въпросът защо и как изобщо се е стигнало до пазарлък Борисов – Трифонов на политическа база. Да не би бат` Бойко да е дишал лепило същия ден и като го е видяло надишан, Славито да се е престрашило?

Не че съм изпадал в подобни ситуации, но винаги съм смятал, че дори да изпадне, човек трябва да се придържа към политика на известна скромност. `Що му е било например на Славито да иска политическо влияние, а не е поискало например 50 процента от банката на Цветелина? Или 50 процента от самата Цветелина? Някак по-реалистично изглеждат такива битови щения за магьосник с поовехтял плащ като него.

А сега к`во? “Да, да” – казал му Борисов и го отсвирил. 

3. Магията Данъци 

На 1 юни тази година ще настъпи не толкова Денят на детето, колкото Денят на свободния от данъци българин. Експерти изчисляват, че точно в 16 часа и 23 минути на този ден ние целокупно си изплащаме задълженията към държавата под формата на данъчни тегоби и започваме да се трудим за себе си.

Като всяка статистика, и тази е усреднена по магически начин. В смисъл – не бива да възприемаме свободата си буквално, а трябва да сме наясно, че някои от нас ще продължат да си се трудят за държавата до към Коледа, а други вече спряха да и се трудят още след новогодишните празници.

Така или иначе, въпросната държава излиза доста скъпо на личния и семейния ни бюджет – тя прибира 40,2 на сто от приходите ни под различни, явни или скрити форми. Друг е въпросът дали срещу тези пари държавата изпълнява дори 4 на сто от ангажиментите, заради които и плащаме. И заради които сме подписали с нея обществен договор. Моето субективно впечатление е, че специално българската държава не ги изпълнява, но може и да греша.

Но като стана дума за явни и скрити форма на облагане, няма да забравя как по комунистическо време имаше тъй нараченият “ергенски данък”. Той беше процент от заплатата, който хората плащат, ако не са женени след определена възраст или ако нямат деца до три години, след като се оженят. Ама плащаха дори тези, които например нямат деца по природни или медицински причини. И тези, които имат деца, но не са ги припознали. Да не говорим, че плащаха и тези, на които детето им е умряло.

Едно от облекченията на демокрацията е, че ергенският данък отпадна. За сметка на това обаче ни нагази ДДС-то. Винаги ме е изненадвала перфидността на този най-разпространен по света данък. Възхитителна е идеята като държава да сложиш разни такси, акцизи и какво ли не в цената на дадена стока и накрая да обложиш с данък добавена стойност дори стойността на вече заложените вътре в нея данъци. Не знам дали човекът, който пръв е измислил ДДС-то вече е получил Нобеловата награда за икономика или още не, но заслужава да я получи. Също и Нобеловата награда за нахалство, ако има такава.

Все пак, не ме разбирайте погрешно, плащането на данъци не е лошо нещо, то е добро и полезно по принцип. Въпросите възникват, когато навлезем в конкретиката и стигнем до темата за полезните и вредните баланси. За да се изясня, ще цитирам пак експертите, които казват: “По-големият размер на държавата е свързан с по-нисък икономически растеж, защото преразпределението води до по-малка икономическа ефективност на използваните ресурси в икономиката.”

Преведено на нормален език това означава, че колкото повече плащаме на държавата, толкова повече обедняваме като общество. В нашия случай, де, защото във Франция, Финландия, Швеция и разни други социалистически страни съвсем не е така. Там плащат повече и от нас, ама като общество не обедняват. Това също е част от загадките на данъчната магия.

“Да, да” – ще ме подкрепи Симеон Дянков. Но, тъй като е американски възпитаник, удвоеното му “да” в случая няма да означава “не”. Или поне не непременно. 

4. Магията Еврофондове 

Най-неясна за разгадаване си остава онази българска магия, която не ни дава сили  да усвояваме еврофондовете. Понякога дори се стряскам на сън – когато случайно взема да сънувам как не ги усвояваме. Черна магия ще да е тя, много черна.

Онзи ден стана ясно, че за три години като нация сме усвоили едва 2.6 на сто от голямата купчина кинти, които иначе кротко си стоят в една брюкселска куче-касичка, увити в кафява амбалажна хартия и с надпис отгоре “Made for Bulgaria”.

“България е най-изостаналата от всички страни членки на ЕС по отношение усвояването на еврофондовете” – каза по този повод европейският чиновник Жан-Мари Сейлер. Спокойно можеше и да не го казва – ако е за пред нас, ние си го знаем, ако е за пред другите, нямаше нужда да ни излага, и без това доста вече сме оцапани.

Все пак оптимизъм има. Министерството на финансите твърди, че колелото вече е завъртяно и още сега, през януари, ще усвоим около 700 милиона евро, а това си е направо десет процента от готовите ни пари. С такива темпове към 2013 година, когато мандалото на касичката ще лопне, може да се усвоят до 40-50, дори 60 процента от предвидените средства.

Защо обаче си мисля, че когато човек спечели от тотото, не се радва на някакви си проценти, а настоява да си вземе цялата сума. И си я взима. Взима я, защото, за разлика от ЕС, БСТ не поставя тежки условия – да станеш по-умен, по-принципен, по-малко крадлив, да работиш повече и да мислиш как да сътворяваш реалности, а не магии. Но ние ще станем всичко това, съвсем скоро ще го станем.

Да, да.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/