Да изследваш света или да развенчаваш митовете

Като дете много се възхищавах на „върдейците”. А като разбрах, че думата всъщност е “гвардеец”, се разочаровах. Ефектът от наперения им и бляскав вид сякаш се беше позагубил. Не беше честно да се окаже, че „думата” за нещо толкова хубаво не съществува. Че няма такава дума. Светът почти рухна, когато ми обясниха, че “Левски” не се пише с “ф”. По-леко приех новината, че автомобилът за шофьорски курсове е “учебен”, а не - “учевен”, както и че еди-коя си жена е “бременна”, а не – “временна”. В последното май има някаква логика. “Все някога ще роди, нали така? –мислех си и стигах до извода, че това извънредно състояние е временно, а оттам и тя самата е “временна”.

Съзнанието си изгражда теория, следва я, намира обяснение за нещата и се впуска да го брани, дори да е грешно. Хубаво е да има кой да те светне за нещата, дори да ти е криво в началото и да не приемаш истината.

С какъв успех може да се обясни на един АБПФК, например, че комунизмът не е много хубаво нещо.

По едно време в къщи забелязаха, че едното ми кутре е със забележимо по-дълъг нокът от останалите. Работата беше там, че обичах да наблюдавам действията на шофьора, докато се возя в автобус. “Моят човек” въртеше ловко волана и докато сменяше предавките, а моторът отвреме-навреме кихаше, видях неговото кутре. Стори ми се много шик. Както и да е, развенча се и този мит.

С течение на времето се убедих, че можеш и с равно подрязани и чисти нокти да стигаш до същността на нещата както в буквален, така и в преносен смисъл. Че не винаги целта оправдава “средствата”. Че е възможно начинът, по който се осъществява тази цел, да е поне естетичен. Това е универсален принцип, който при желание се прилага навсякъде – в личната хигиена, в поведението, в политиката. Ако няма желание и се кара през просото, става некрасиво, меко казано. Ако си в близост до човек, който е пропуснал да вземе душ, ще се отдалечиш колкото можеш.

А трябва ли да се отдалечиш и да махнеш с ръка, ако някога примерно ситуацията в държавата те удари в носа. Нямаше ли достатъчно примери за това в последните години. Имаше, имаше. Повечето пъти какво направихме. Едно равнодушно и овче нищо. Някои писаха. Протестираха. Повечето люпеха семки.

Човек се учи в движение от дете не само в училище. Слуша какво му казват, сам пробва, греши или успява. Прави изводи, измисля стратегии. Прави избор. Животът е непрестанен избор – логичен или ирационален, а може и да е отказ от избор. Може да е инерция и плуване по течението. Всеки избира какво да яде или да облече, според вкуса и възможностите си. Всеки решава дали да развие своите или да им постави спирачка. Извън непредвиденото, всеки е отговорен за насоката, която ще поеме животът му. Отговорен е за себе си в личен план, а също и за решението дали да бъде гражданин или поданик. Дали да мисли сам или да откаже да се “обременява” и да остави на някой друг да го прави вместо него. И накрая да се стигне дотам, че да е неспособен да отличи истината и да я осмисли, ако не се мъдри на първа страница или не му се натрапва от екрана.

Този същият екран предлага безпогрешна рецепта за отглеждане на хуманоиди с разните му там сълзливи и плоски перли, долнопробни и кухи драми. А щях да забравя - и много тъпи реплики, изречени сериозно или с чувство. Това, уважаеми другари и другарки, е духовна порнография. Облива ни уютен хаос и дезинтеграция. „Не ли?”, както риторично пита уважаваният от мен д-р Тони Филипов.

На въртележката на битието ни “живот и смърт се разминават всеки час. Но кой ще назове честта и кой позора?”[1] Личният отговор на всеки ще посочи какъв е критерият му за чест и за позор, за гордост и за срам, за радост и за гняв, за възхищение или за омерзение. Безкритичното храно- и мозъкосмилане на продукцията от масовия медиен пазар наистина е по-достъпно от усилието да се помисли, да се направят някои съпоставки, да се извлекат изводи.

Важно е да се разбере, че зад лъскавото и парадното, зад шумния триумф и авторитетното присъствие може да се крие лъжа, лицемерие, може да кънти на кухо. Това се повтаря натрапващо - циклично или безразборно. А насърчението да приемем някого за такъв, какъвто иска, без да е, е хигиенично колкото предназначението на дългия нокът на кутрето на некои хора. Те пък си имат некои свои съображения. “Совите не са това, което са.” – се казваше в един филм.

Като говоря за лъскаво и парадно, нямам предвид „върдейците”.