Хайде пак

Пак ще ми помогне Станислав Стратиев. Поражда асоциации, отворен е за диалог. Страшно е актуален и днес. Отново „Вавилонски хроники” ми напомниха за нещо. В един от разказите става дума за безсмислен завой на шосето към едно село. Огромен завой, за който излишно е изхабен материал. Нищо не налага този завой. Спокойно пътят е можел да е прав. Когато минаващите през селцето питат местните защо е направен този завой, като може да се спести време и средства, те вдигат рамене и отговарят: „Ми не знам, то си е така от памтивека.” И  това обяснява всичко. Въпросът е приключен. Изобщо не им хрумва да махнат завоя и да направят пътя прав.

Така и българският народ стоварва гласа си (нали е и божи) върху бъднините си. Прави го с надежда те да станат светли, пък то какво се оказва. Всеки път тъй става. Ето, дойде Негово Величество да ни оправи, а ние - недоволни. Дойде цяла тройна коалиция, ние пак недоволни. Сега и срещу г-н Борисов - пак ропот някакъв. Ама недейте вече така. Много ви моля. И бъднините ни мътни като боза и като тиня някаква. Блато.

Стараят се хората. Който не работи, той не греши. Краднали били предишните. А вие какво искате. От едната заплата ли да живеят. Нали уж - на всекиго според потребностите. По-точно - на някого според потребностите. Вие не разбирате ли, че всеки има различни потребности. И трябва да си ги „удолетурява”, както казваше един наш партиен и държавен ръководител. Мъдър човек, много мъдър. Буда бледнее пред него. И разните му там други божества с много ръце. Що са им толкова много ръцете. Дали сте мислили, а? Аз много мислих. Прехвърлих различни варианти и накрая истината ме озари. Ей сегинка ще ви светна и вас. Ръцете им са много, за да крадат повече, по-бързо и по-лесно. По-експертно да усвояват имам предвид. Може ли да сравните дали това, което ще гребнеш с две ръчички, ще е повече от това, което ще гребнеш с десет такива. И колко пръстчета, пръстчета. Да ти се уплаши окото.

Някой реве срещу енергийните проекти. Вярно, че напоследък и правителство, и опозиция спряха да реват (отчитам им го за голяма червена точка). Срещу „Бургас - Александруполис”, срещу „Южен поток” и най-вече - срещу „Белене”. Извинявайте, ама не сте прави. Защо настоявате да ги видите тези договори, че и да ги развалите. Не знаете ли, че много мъдрост и знание носи и много печал. Що не си я спестите. Ей на, май щял да почва нов турски сериал. Сядайте и гледайте. Кажете на булката да изстуди ракията и да нацепи салатка и мезета. И да правите много любов после. А вас все към война ви тегли. Не е правилен такъв светоглед.

Не ви ли мами ширината на завоя. „Пред нас са блеснали житата.” Не се ли наслаждавате на люшкането, на поклащането. Ако сте забравили, ще ви припомня какво каза бившият енергиен министър с оригиналния си и специфичен хумор, издаващ произхода и превъплъщението на „класата по-долната”, която се намъква „в класата по-горната”. Айде и Радой Ралин взе да ми помага. Напоследък всички се надпреварват да ми помагат. Прав е Кандид на Волтер, че живеем във възможно най-справедливия и хубав свят. Но да не се отплесвам. Споменатият министър съвсем правилно отбеляза. И какво като покажем договорите - най-много да видим, че булката е с мустаци.

Така че намирам мълчанието на министър-председателя и на сините за напълно оправдано. А пък името на новия енергиен министър е толкова подходящо. Кастинг да бяха провели, нямаше да намерят министър с по-актуално име.

На мнение съм, че нещата трябва да се наричат с истинските им имена. През лятото една голяма група скитахме из Пирин. Катерим, катерим. По едно време пред мен - конски екскремент. И аз, нали съм възпитана, за да не кажа думата както си е, обърнах се към човека след мене и му казах: „конь”. Той ме погледна и ми се усмихна, след което стъпи право там. После ми се скара защо не съм го предупредила. „Но аз те предупредих, нали ти казах „конь”?  Жалкият ми опит за оправдание беше тутакси сринат: „Трябваше да кажеш „лайно”! Виновна съм, признавам без бой.

Като са били и са едни неща такива от 66 години (дяволска цифра), това да не е от памтивека?

Иде, иде „сибирският бръснар”, ама не този от филма. След „голямото четене” иде „голямото бръснене”. Ще се бръснем с брадва без разлика на пол и възраст. И без бради, и без мустаци. До голо ще се бръснем.

Накрая от учтивост ще ви пожелая: „Да ни е честита Новата илядо деветстотин… Стоп. Сбърках. 2010. Майтап, бе, Уили.