Братя Галеви и дупнишките “писатели”

  “Според тях на това се дължи и дълголетието на дупнишката камора, която се окопава по тези земи от началото на 90-те. Част от престъпниците в униформи били бивши гардове, които доскоро въртели бухалките. Те даже си имали и паролата, с която вдигали на крак цивилните си авери, че е възникнала ситуация. "Пак дойдоха писатели" - така наричали всички, които имали дързостта да дават писмени обяснение за престъпления, извършени от групата на Галев. В следващия момент на изхода на РПУ-то вече чакал черен джип G класа. И докато полицаите люпели семки и се хилели под мустак, клетникът буквално бил отвличан да си "опресни паметта" на семинар на Вангеловото чешме - затънтена местност над града, използвана за "вразумяване" още от Иво Карамански.”

Статия във в. “Стандарт” за рекетьорските практики на бр. Галеви

Този кратък откъс разкрива само една от практиките, с които са били “смълчавани” осмелилите се да протестират срещу насилието и рекета на дупнишките гангстери. Той обаче вади на показ основния механизъм, чрез който стана възможно завоюването на България от мафията: превръщането на МВР в нейна присъдружна организация – в ортак, който най-активно съдейства на нейните босове при ограбването на българските граждани и гаврата с тяхното достойнство.

Както става ясно – в дупнишкото РПУ на всеки етаж дебнело “уше” на Галевите, което моментално докладвало за оперативната ситуация. Хората от съседния магазин многократно виждали как близки на пребити от клана Галеви се връщали да изтеглят жалбите си още преди да са заведени. Дори и някоя жалба да се изплъзнела от контрола на тези униформени пазители на мафиотската чест, пак не следвало нищо от това – защото изчезвала безследно в следствието и прокуратурата.

Пита се обаче откъде се взема това чувство за безнаказаност – по силата на какви обстоятелства полицаите са били убедени в недосегаемостта на своите мафиотски покровители и в собствената си безнаказаност като техни съучастници?

Как откъде? Ами нали не друг, а самият министър на вътрешните работи Румен Петков правеше конфиденциални срещи с Галевите, нали той кореше медиите, че ги наричали мафиоти, след като нямало заведени дела срещу тях, нали пак той по молба на бившия кмет, издигнат – забележете – от БСП, се вдигна на крака до Дупница на 31 май 2006 г.? Посрещнаха го тогава самите Галеви с митинг от около 600 човека – и той констатира, че никаква мафия не се виждала там, сигналите за противното били неверни. Спомняте ли си това, г-н Станишев?

Е, и какво им остава на клетите дупничани при това положение? Може би всички “писатели” да се съберат и заедно да премахнат мафиотската цензура над техните жалби. Да ги направят публични. Ако щете – да ги издадат в сборник – събрани или избрани жалби, които са оставени от тъй наречените “органи” без последствие – или при които единственото последствие е била бухалката върху кокалите на жалбоподателя...