МВР не знае да смята

Или знае, но се прави на дръж ми шапката. Което личи от последното доблестно изявление на родното вътрешно ведомство, което след много увъртания най-сетне дръзна да сподели с българските граждани – със своите работодатели сиреч – колко всъщност е числения му състав. Същият бе много строго охранявана държавна тайна през целия комунизъм, че и цели двадесет години след това.

Само дето сметките нещо не излизат. Според меверейската статистика в България на 100 хил. души се падали 352 полицаи. Това е цифра, която е тъй стъкмена, че да отговаря на европейските стандарти – като в цивилизавония свят има и страни с повече полицаи на глава от населението: например в Испания на 100 000 души се падат 475 полицаи.

Според Бойко Борисов обаче срещу тристате бандюги, дето тормозят страната, стои седемдесет хилядна армия от полицаи, прокурори и прочее репресивни дейци. Колко прави 7,5 милиона, разделено на 70 000, бре серсеми?! Прави над 900 – а не 352!

МВР обаче възразява – те изглежда са дръзнали да обявят броя си само и само да замажат премиерския гаф, издаващ горчивата истина за пропорциите между бандюгите и правоохранителите. Не, не били те 70 000, ами били 61 170. Хубаво – значи прокурорите и ДАНС-аджиите трябва да са някъде към 8 830, за да излезе бат` Бойковата сметка.

Ама не – пак се посуква гузно МВР – и с това си казване вече нагазва в блатото на големия скандал: те не били всичките полицаи. Полицаи били само 26 861 – другите били просто... ами... хм... служители.

Какво значи всъщност това? Значи, че повече от половината от хората, които работят в МВР, не се занимават с полицейски функции и нямат грижа за нашата сигурност. Остава един въпрос, на който със сигурност няма никога да получим отговор: ами какво правят те тогава – всички тези над 30 000 “служители” в МВР? Може би всеки полицай си има секретарка – да му носи кафе, додето кисне край шосетата и по кьошетата? Или може би една голяма част от тези служители са се спотаили по разни тайни служби и подслушвателни централи – и се грижат не за нашата сигурност, а за това да останем със сигурност послушни и покорни поданици – и властта да знае какво мисли и какво смята да прави всеки от нас?