Към читателите на "Свободата"

Коментарният сайт “Свободата” навърши една година.

Започнах го като експеримент – исках да проверя дали е възможно съществуването на абсолютно независима трибуна, която да разчита събитията през оптика, различна от официалните медии – да търси и споделя критични нюанси, които другаде не могат да намерят място, да казва истината за нещата без оглед на чиито и да било интереси.

Експериментът се оказа успешен. В рамките на една година сайтът разшири около 15 пъти своята аудитория – като не малка част от читателите са сред българската диаспора по света. “Свободата” реализира стотици авторски публикации, въведе дайджестови рубрики, които събираха под един покрив най-значимото от коментарните текстове в интернет, въведе рубрики за литература и фотография. Текстове от “Свободата” бяха цитирани или препечатвани изцяло в различни печатни и електронни медии, както и в други електронни сайтове.

Възможността за съществуването на подобна ъндърграунд публичност се оказа налична. Смятам този резултат за изключително важен – тъй като именно подобни сайтове и блогове изграждат мрежата на гражданската активност и съпричастност – към която големите медии нямат интерес. При това – както изглежда – този експеримент е неугоден някому – за което говорят все по-активните опити сайтът да бъде дискредитиран: например чрез дежурни клеветници в постингите към отделните статии (станали напоследък твърде арогантни, поради което често се налага да прочиствам най-нецензурните писания) – или чрез масирано нахлуване на еротични текстове във форума, поради което бях принуден да го закрия.

Трябва да подчертая, че правех и поддържах този сайт абсолютно сам. С разширяването на неговия обсег работата ми ставаше все по-напрегната и по-ангажираща: пишех всеки ден най-малко по една коментарна статия, подбирах други статии за дайджестовите рубрики, редактирах изпращаните ми от читателите материали, търсех илюстративни материали, отговарях на писма. С течение на времето тази дейност зае цялото ми свободно време – но не съжалявам за това – и искам да благодаря на всички читатели на сайта, както и на всички негови автори – за тяхната съпричастност и подкрепа. Благодаря им – защото това е съпричастност не към моите скромни усилия – това е съпричастност към Свободата; поглед е към големия и още непостигнат хоризонт на гражданското общество.

За съжаление сега съм на кръстопът – тъй като финансовите ми възможности не позволяват да бъда ангажиран единствено с тази дейност, загърбвайки грижата за семейството си. Развитието на сайта е стигнало до етап, който вече не позволява продължаването му без поне минимално финансиране. Досегашните ми усилия да осигуря такова за съжаление не се увенчаха с успех. Ето защо се обръщам към вас – читателите – с призив да подкрепите “Свободата”.

Този сайт съществува заради вас – и ще съществува, докато вие го четете и подкрепяте. Разбира се, продължавам да търся възможности за финансиране, но имам ресурс да издържа сам още месец-два. Ако успея – или ако вие подкрепите моите усилия – ще продължа. Всъщност съществуването му се определя от неговия смисъл и ефективност. Ако е нужен за достатъчен брой хора – сигурен съм, че ще оцелее.