Паника, паника, тук смут!

Вероятно с подобни кодове са си разговаряли депутатите и министрите през вчерашния следобед – в който усилено се опитваха да разберат какво всъщност става – и все не успяваха докрай.

В крайна сметка бяха тотално ошашавени – дотам, че дори маститата Фидосова съвсем оплете конците пред медиите. Обяви например, че премиерът ще огласи новия външен министър до дни – а името на Николай Младенов цъфна само след час; разказа как премиерът е участвал виртуално в заседанието на Изпълнителната комисия, сварила за час и половина да номинира цели двама министри – но не можа да обясни как стоят нещата с третата и най-важна номинация в кабинета – тази на Илия Михов.

Не можа – просто защото не знаеше – и се измъкна с обяснението, че бил само съветник в кабинета, докато Бойко Борисов – макар и също да не беше съвсем наясно с плановете си за него, вече го обяви като бъдещ министър – а може би и като бъдещ вицепремиер.

Така оттеглянето на Румяна Желева се оказа с лавинообразен ефект – и повлече след себе си първия сериозен ремонт на кабинета. На път е да потвърди и поговорката: всяко зло за добро. Въпреки внезапния и донякъде детински начин, по който Бойко Борисов тръгна да замазва пораженията от катастрофата Желева, предприетите от него промени могат да имат благоприятен ефект – и в крайна сметка да се получи силен кабинет, който да смогне да управлява добре България – дори въпреки щуротиите на своя премиер.

Наистина не може да се отрече изключителната гъвкавост и инстинктивния нюх, с който Бойко Борисов реагира на повече от сериозната ситуация, в която беше изпаднал благодарение на провала на своята многострадална кандидатка.

В рамките на 24 часа той форсира план Б с пълна газ: осигури спасителен изход на Барозу и замаза гафа с Желева, като предложи стабилната и повече от убедителна кандидатура на Кристалина Георгиева; галантно се застъпи за пореден и вероятно последен път за бламираната си фаворитка, като отказа да я освободи от поста на външен министър; само час по-късно направи точно това – и се сдоби с много по-убедителен такъв в лицето на Николай Младенов; а за капак на всичко извади от ръкава нова силна карта – елитния макроикономист Илия Михов, като оправда този ход с презумпцията, че отдавна е готвел такова “подсилване” на икономическия екип – само че е имал предвид не него, а Кристалина Георгиева.

Тези промени изглеждат прибързани и панически – но въпреки това – може би благодарение на инстинктивната прозорливост, с която Генералът на народа реагира в кризисни ситуации – са все точни попадения. Кристалина Георгиева е много класи над Желева, Николай Младенов е безспорно по-добрия вариант за външен министър, Илия Михов е наистина елитен макроикономист. Не е ясно само защо за министър на отбраната е избран професионален военен – в лицето на генерал Аню Ангелов, след като самия пост предполага обратното: самият смисъл да има министър е той да бъде цивилно, политически ангажирано лице в тази иначе изцяло деполитизирана институция. Но какво да се прави, известно е, че премиерът си пада по генералските лампази – радваше се като дете, когато сам получи такива.

Това май е най-ранният капитален ремонт на правителство, правен в годините на прехода. Всички други са били тегава и болезнена работа – и са били съпроводени с драми и конфликтни ситуации. Тук ремонтът се случи като на шега – и някак като следствие от външни и случайни обстоятелства. Предстои да видим как ще проработи тази смяна – защото при всички досегашни примери ремонтите на кабинетите са били болестен симптом – и от тях е започвал упадъкът на провелите ги правителства: така беше с правителството на Филип Димитров, и с това на Иван Костов, и с това на Сергей Станишев.

Бъдещето ще покаже дали настоящата смяна на ключови министри в кабинета на Бойко Борисов ще опровергае тази традиция. Въпросът е резонен, защото провалът на Румяна Желева имаше и един страничен негативен ефект: той размагьоса образа на Бойко Борисов като непобедим и непогрешим герой, демитологизира го като фигура, която винаги побеждава и винаги излиза неуязвима от трудни ситуации. А това е сериозен символен капитал – и загубата му често се заплаща твърде скъпо.