Да помислим

Предварително ви казвам - ако ядете или пиете в момента, не четете този текст. Или пък го четете, но спрете да дъвчете и да поглъщате. Няма да вървят двете неща заедно. Благодарете на вродената ми деликатност, че ви предупреждавам.

Наскоро писах нещо за конфуза да настъпиш екскремент, независимо какъв е генезисът му. Тогава беше на планина и беше от кон. А в София, какво може до настъпи човек. Най-често - кучешко. Разглеждам с интерес следите. Стъпил човекът, работата - свършена. Оттук нататък личат паническите и гневни опити да си отстърже онова от подметката. Да, но следите остават. Те кривуличат нервно в необяснима траектория на падение и възход. Приличат почти на кардиограма. Стремежът е ясен - по-най бързия начин да се отстранят щетите и подметката да е отново чиста.

Хрумна ми тази аналогия, докато наблюдавах агонията с кандидата ни за европейски комисар. Хубаво и похвално е, че се поизчистихме накрая. Не е хубаво и не е похвално, че това не стана веднага със замах, а неохотно и със съпротива дори. Защо, ако си стъпил на нещо да не го махнеш веднага или дори да си хвърлиш обувката, ако е неспасяема. Защо да вървиш по тротоара, но така, че да си къташ настъпеното. Свиден ли ти е ароматът му. Добре, спирам.

Важен беше крайният резултат - въпреки всичко, той е насърчителен. Обещава възможност за развитие в движение и израстване. Обещава готовност за корекция, което може само да радва.

А какво обещава бодрата готовност на една партия в опозиция от шест месеца пак да поеме кормилото на препатилата ни страна. Ами ето какво обещава. Обещава корупция, несигурност, враждебност и високомерие към гражданите, нисък стандарт, дебелоочие (понякога придружено от дебелогъзие), наглост и думи нахалост, лицемерие. Национално предателство означава и обещава неизбежна катастрофа. Доказателство са цикличните провали. Няколкото фалита в процеса на изграждане на зряло социалистическо общество. (Но на какво ли се чудя. И като пионерче Иван Костов не е стоял със скръстени ръце.) Огромният външен дълг, дирижираната „демокрация”, отвързването от синджира на борчески групировки и насъскването им срещу гражданите. Тормозът срещу собственици на магазинчета да плащат данък „спокойствие”. Тази партия наказа хората. Рече си - като не щете социализЪма и комунизЪма, на ви „демокрация”. Наказа ни с някаква нейна си „демокрация” - уродлива, убога, пещерна. В същото време опищяваше орталъка, че имало пещерен антикомунизъм. Ами на пещерен комунизъм - пещерен антикомунизъм.

Само че не беше пещерен и не е антикомунизмът. Защото, ако беше, щеше да има око за око и зъб за зъб. Щеше да има отново пратени по лагери за превъзпитание, щеше да има конфискация на имущества, щеше да има избити без съд и присъда. Или издадена от нов „народен съд”, след като вече е била изпълнена. Та ей затова не е пещерен антикомунизмът. Дори е беззъб и анемичен. Сподави се някъде енергията му. Тук-там някоя искра припламне и се кротне.

Никой не зове и днес „око за око” и „зъб за зъб”. Така, че споко. Няма нужда от истерия. Но няма нужда и от излишна наглост. Под „мъдрото” ръководство винаги стигаме до кривата круша. До батак стигаме. А те пак натрапват „мъдростта” си. Не по подметките, до гуша в ….., но горди, насмешливи, снизходителни, дори съвети дават. Вероятно защото са социалисти. „Непрестанно си предлагат услугите” - както се пее в една песен. Много хубава песен на Стефан Димитров.

Май си харесват собствения аромат. Да си го дишат. А ние искаме ли да го дишаме?