ПОСЛЕДНАТА КАРТА НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

Нямате ли чувството, че каквито и снайпери да използва авджи Гоце Първанов, той е винаги извън мишената? Хванаха го да бракониерства в Азия, хванаха го да трепе вълци, понеже имал «краста», хванаха го да лъже за «големия шлем», да лъже за 35-те страници от досието си, да помага на Милошевич... И пак, както казват хората: хем насран, хем засмян. Списъкът е дълъг и ако беше умен щеше само да погледне коментарите, които следват всяка негова стъпка, за да знае какво мислят всички за него. Ако беше умен, но не е. Еди Сугарев му закова най-подобаващия етикет – скудоумен, тоест празноглав или направо тъп. Затова той си е изработил и подходяща защита – сурат, дебел като гьон. Ето къде влиза в полза обогатения с турски думи български език – гьонсурат. Звучи къде-къде по-хубаво от българското «дебелокож», нали?

Но не бързайте! Задачата, зададена му  от Държавна Сигурност, е да лъже и да маже, а това е трудно да прави сам.  Затова двадесетината ДеСарски пича, които се крият зад неговия президентски параван, го учат като лъже как да маже. Помните ли колко лъжене и колко мазане му беше нужно да ни пробута жълтата човка на Станишев («Имаме силен премиер!»)  във възможно най-идиотската политическа  комбинация с  един бивш ДеСарски турчин и един бивш ДеСарски монарх?

Бавно но сигурно настъпва ерата на отговорна власт, тоест договор между обществото и властта, която да работи в негова полза. Рано или късно това ще стане, което значи, че ДеСарската плутокрация ще трябва да плаща редовно данъци върху всичките си доходи и да отговаря, ако не го прави. Без това няма развит капитализъм.  Това е краят на Ал Капоне и краят на Държавна Сигурност.

От тук и конвулсиите на ченгето-президент, което сега започва новата си мисия, тоест иска да мине за технократ, за стратег с визия, за лидер. Под лидер разбирайте нова партия, която вече се задава на хоризонта и на която той вижда себе си начело. Отдавна се знае, че му се иска да свири първа цигулка.  В неговите идеи обаче няма да чуете загриженост за бедните и изпадналите, за малкия и среден бизнес, за фермери, помощи за развитие или улеснение на бюрократичните процедури. От такива реформи се ражда средната класа, тоест  омразната за комунистите  «буржоазия». Те и днес я ненавиждат, защото със своята вградена тенденция към организирана независимост тя е огромна пречка по пътя на крадените ДеСарски пари към властта. А властта днес, братчета, е единственото което може да опази тези пари.

Ето така сега, след изборния крах на неговата партия,  пред нас виждаме новото превъплъщение на президента-ченге в ролята на технократ-инициатор на think-tank конференция, на която в обръщение са пуснати думи от сорта «икономика на знанието», «стимули за творческото начало», «преформатиране(!) на политическото пространство». Той дава акъл за бюджетната политика, за енергийната политика и за образованието, като не забравя да изстреля и едно отмъстително джепане по Стоян Дянков, който намира идеите му за малоумни: «...науката и образованието не могат да се финансират само на пазарен принцип...».

Той дори бръщолеви за «борба с нерегламентираната заетост», (без която в сегашна България изобщо не може да има живот), но не казва нищо за нерегламентираната Държавна Сигурност и нейната мафия, на която той трябва да придаде «хуманно» лице, а  най-важното – да замаже резила от  неговата  непреходна, всеотдайна и  дупедайна  любов към  Путинска Русия и тайните инструкции, които получава от там.

В страна като България, раздирана от безработица и несигурност, от безнадеждно остаряващо население и непоправим демографски срив той си позволява да говори за десет години напред, когато никой не знае къде ще е края на кризата, но и никой в развития свят не би се наел да гадае дори и за една година напред. И тоя път, както виждате, кривите цеви на неговото чифте стрелят извън мишената.

Годините на комунистическа шизофрения са изработили у българина остро чувство за непоносимост към фалша. На него вече ефтинии не му минават, не му минават и пошлотии. По това колко балъци ще се хванат на  партийната  бомбастика на това ченге  ще разберем колко е помъдряла нацията за последните двадесет години.