Законът за досиетата накърнявал “доброто име и авторитета” на ченгетата

Тече нова атака срещу Закона за досиетата – съобщава Христо Христов в “Дневник”. Този път точно от когото трябва и точно пред когото трябва – от дъртите топ-ченгета пред омбудсмана Гиньо Ганев.

По-точно: Димитър Иванов, известен още като Митьо Гестапото, последен шеф на Шести отдел на Шесто Главно управление на ДС (елитът на политическата полиция), Горан Симеонов, председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса, и Павел Николов, председател на Асоциацията на контраразузнавачите от запаса. Първо, Второ и Шесто главни управления на ДС искат българския омбудсман да атакува закона за досиетата пред Конституционния съд.

Изборът на Конституционния съд като острие на ченгесарската атака едва ли е случаен. Очевидно там им е надеждата – тъй като тази институция не веднъж вече е откликвала на разни ченгесарски щения, пък и традиционно е приютявала под стряхата си хора с двойни имена. Да си спомним само това, че тъкмо Конституционния съд бастиса единствения лустрационен текст в Закона за банките и кредитното дело, приет от българския парламент: параграф 9 от преходните и заключителните разпоредби на закона.

Този параграф гласеше следното: "Не могат да бъдат избирани в ръководните органи на банките и не могат да бъдат назначавани  по чл.7 лица, които през последните 15 години са били избирани в централните, областните, окръжни, градски и общински ръководни органи на БКП, ДКМС, ОФ, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма, Българските професионални съюзи и БЗНС или са били назначени на ръководна щатна длъжност в ЦК на БКП, както и служители, платени или неплатени сътрудници на Държавна сигурност. Това ограничение се прилага за срок от 5 години."

Конституционния текст отмени този текст по искане на 49 народни представители (сетете се от коя парламентарна група) със свое Решение № 8 от 27 юли 1992 г. Нека припомня – това ставаше точно по времето, когато се под щапката на “консенсусния” шеф на БНБ проф. Тодор Вълчев (агент Сотир – с цели 22 години стаж в ДС) се рояха кухи банки и кредитни милионери. Последствията от отмяната на този член са известни: 520% инфлация, месечни заплати с равностойност десетина долара, ограбването на спестяванията на българските граждани, изнасянето на над 7 милиарда заграбени пари от България.

Впрочем би трябвало си припомним и още нещо: че КС проявява същия нрав и към днешна дата. По искане на депутати от БСП и ДПС той отмени още една лустрационна мярка – вече не в закон, но в парламентарния правилник от 2009 г.: текстът, с който сегашното НС забраняваше  сътрудници на бившата Държавна сигурност да са ръководители на парламента, на парламентарни комисии, да участват в международни делегации, както и изобщо да са членове на комисиите по вътрешна сигурност, по външна политика и отбрана, за контрол на Държавна агенция "Национална сигурност” и по европейските въпроси.

Що се отнася до кадровия потенциал на ДС в тази върховна съдебна институция, достатъчно е да си спомним за Георги Марков, агент Николай, основен лобист на Майкъл Чорний. В пълен разрез със закона същият заседаваше като конституционен съдия, бидейки по това време и председател на УС на ФК “Левски” – и имаше нахалството дори да се кандидатира за президент от името на РЗС. Двама негови колеги – Димитър Гочев и Тодор Тодоров, също се оказаха от хората с двойни имена.

Стои открит въпроса защо бившите ченгесарски началници (повечето от които с впечатляваща по-сетнешна бизнес-биография – като Митьо Гестапото например, който беше вицепрезидент на Мултигруп) едва сега присядат на масата на омбудсмана, след като законът действа от 2006 г.

Отговорът очевидно се крие в поредните пластове от сътрудници на Държавна сигурност, които комисията на Евтим Костадинов в близко време ще оповести. Изброяването на тези категории много ясно показва къде ги стяга чепика бойните другари от ДС: предстои обявяването на сътрудниците на комунистическата Държавна сигурност в МВР, в Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) , Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба охрана, както и в Министерството на отбраната. Също и на друг важен – ама много важен за днешните олигарси сектор: на агентите в банковата сфера. И още един сектор – важен от историческа, но и от съвременна гледна точка: този на дипломатите. Важен – защото съвсем директно ще покаже, че социалистическото Външно министерство е било просто филиал на ДС – и ще добием приблизителна представа за ролята на родната дипломация в “менажирането” на тъй наречените неявни фирме на ДС, през които изтекоха парите на България.

Активизирането на ченгетата за нова атака срещу закона точно в този момент е доста показателна. Най-малкото е симптоматична за това, че същите разполагат със сериозен контингент в днешните служби за сигурност – в ДАНС, НРС и МО – и хич не им се иска да тези важни за бъдещето им капии да бъдат осветявани. Тази грижа между впрочем е нещо, за което правителството би трябвало да си помисли по-сериозно: поне от печалния пример с ДАНС Бойко Борисов би трябвало да знае колко опасни могат да бъдат бившите ченгета от ДС, когато попаднат на силни позиции в днешните тайни служби. Справка – Алексей Петров.

И тъй като тъй или иначе става дума за Бойко Борисов – то редно е да се запитаме и каква е днешната негова позиция по въпроса. Днешната – защото вчерашната я знаем. През юли 2009 г., веднага след като дойде на власт, той се обяви за пълно изваждане на бял свят на досиетата, и оповести, че е възложил на парламента да работи за бързо разсекретяване на документите на бившата Държавна сигурност. Апропо – какво стана с тази възложена мярка? Неговите депутати ли се ослушаха – или той промени мнението си също толкова радикално, колкото по отношение на руските енергийни проекти?

Според думите на самия Гиньо Ганев в закона за досиетата не можело и дума да става за противоконституционност, но имало и “други идеи”. Другите идеи – както личи от думите на Димитър Иванов са свързани с ремонт на определени текстове. Не е ясно на кого по-точно разчитат елитните фигури на ДС такива текстове да бъдат гласувани – но щом търсят подобна възможност, сигурно имат предвид и някаква стратегия за набиране на гласове.

А имат ли основания, с които да подкрепят своята реформаторска дейност? Имат. При това основания с дълга традиция. Ето ги – изречени от Митьо Гестапото: "В закона има редица несъвършенства, които засягат две основни категории аргументи - едната е свързана с недостатъчната защитеност на националната сигурност, а другата е, че прилагането на закона допуска накърняването на доброто име и авторитета на редица граждани".

Или с други думи: да посочиш ангажиментите на някого към ДС означава да накърниш неговото добро име и авторитет. И това го казва не друг, а бившия шеф на Шести отдел. Странно – защо така? Не трябваше ли тия същите да вдигнат очи, не трябваше ли да се гордеят, че са служили на родината си? Или я карат според според случая – когато трябва се гордеят, когато им се налага, причината за същата тази гордост им накърнява доброто име на граждани.
Това обаче добрите граждани просто не го умеят. Умеят го само ченгетата – защото са с ампутирано чувство за лично достойнство и срам.