Бойко Борисов лобира за котката в чувала

Четири месеца след като немския концерн RWE се официално обяви оттеглянето си от проекта АЕЦ “Белене” – където фигурираше като единствен стратегически инвеститор с 49% дялово участие – България отново разтвори обятия и обяви желанието си да го привлече към разлюбената ядрена авантюра. При това поканата бе отправена на най-високото възможно ниво: българският премиер Бойко Борисов призова германския канцлер Ангела Меркел да лобира пред възгещисалите се инвеститори – с цел да преосмислят решението си и да дадат парите си за строежа на руска атомна централа в Източна Руме... пардон, в България.

Длъжни сме да припомним – същият този проект бе замразен по негово искане – но бе достатъчна само една среща на четири очи с Путин, за да бъде изваден от фризера. Когато RWE обяви оттеглянето си, той разпалено обяснявваше, че немският отказ от участие в строежа на АЕЦ "Белене" е знак, че правителството на тройната коалиция не е направило необходимите финансови разчети. По-конкретно неговият коментар по случилото се бе следният: "Ние направихме всичко възможно да спасим проекта. Но миналото правителство не си е свършило добре работата. Инвеститорът не иска да купи котка в чувал".

Сега същият Бойко Борисов увещава същия инвеститор да купи котката в чувала. Или може би положението е различно? Може би неговото правителство е направило необходимите разчети, котката е извадена от чувала и се е видяло каква е – рижа ли е или е черна?

За съжаление нищо подобно не се е видяло. Това, което се видя, беше поредното коренопреклонно отстъпление пред руския интерес – и поредния страх от Путин, проличал повече от ясно при хожденията Трайчо Трайкови до Кремъл. Иначе положението е същото: нямаме инвеститор.

И дори по-лошо – поради липса на такъв Русия наложи схемата: финансиране на строителството срещу дялово участие в централата. Тъй като при тази схема оценката на извършеното ще бъде правена от  “Атомстройекспорт“ – при навиците на тази компания да “преоценява” стойността на дейностите си в зависимост от руската инфлация – то е съвършено ясно какъв ще бъде ефекта от тази българска пъзливост: руска ядрена централа на българска територия. Което – освен че си е чисто предателство спрямо българските национални интереси – не звучи много лицеприятно за един десен премиер на държава от ЕС.

Това е вероятно и причината, поради която Бойко Борисов нарами чувала с котката и тръгна по Европа да й дири купувачи. Почукал е на погрешната врата обаче.

Първо – защото немските канцлери – дори и да са Ангела Меркел – нямат обичая да отговарят на подобни откровени и разпалени лобистки щения.

Второ – защото наистина никой не купува катка в чувал – особено когато чувалът е от руско зебло и не е ясно котка ли има в него, или тигър.

И трето – защото тъкмо Ангела Меркел, основния лобист за проруска политика в ЕС, едва ли ще предприеме нещо, което да е против интересите на Путин. Същият очевидно няма интерес от чужди инвеститори – защото това означава яснота на харчовете и инвестициите, спазване на определени стандарти относно ядреното гориво, хранилищата за отработеното такова, сключваните от централата договори и прочее такива, които освен всичко изключват корупционните схеми и комисионните.

Путин има интерес просто да има централа: руска централа в страна от ЕС. Този ход е важен за него – доколкото след Чернобил в цивилизования свят не щат и да чуят за руски реактори. В името на този интерес е впрегнат целия негов ресурс от влияние и зависимости – а като казваме негов, трябва да имаме предвид преди всичко ресурса на КГБ, съхранен днес под името ФСБ. Трябва ли да се учудваме прочее, че котката е още в чувала?