Реформа без морков и тояга

В Народното събрание отново и отново се прекроява внесеният от Сергей Игнатов закон за академичното развитие, в БАН пък започва мащабно преструктуриране. Научната гилдия ври и кипи, но дебатът като че ли остава не особено понятен за по-широката публика, която се впечатлява повече от бъдещия университет в Перник и естетическите вкусове на ректора на Стопанската академия в Свищов.
И това не е случайно.

Въпреки приказките и заканите за радикална реформа в момента виждаме да се дебатира не толкова върху нещата, колкото върху имената. Да има или да няма "голям доктор", какво означава "професор" и как да увардим титлата от измамници, оставаш ли професор или доцент, след като си се пенсионирал или напуснал университета... Сякаш най-важното е да съхраним митологичния ореол около титлите. Още по-странен обрат прие "реформата" в БАН, където ръководството се кани

да слива и преименува институти все едно сме 1969 г.

и с цел повишаване на ефективността трябва да обединим ТКЗС-тата (трудово-кооперативни земеделски стопанства) в АПК (аграрно-промишлени комплекси).

Идеята на новия закон за академичното развитие беше да децентрализира присъждането на научни степени и звания. Това веднага породи страхове, че по този начин титлите ще се девалвират и ще бъдем залети от професори и доценти, което ще задълбочи роенето на съмнителни университети с ниско качество на обучението. Поправките, направени от парламентарната комисия по образование в закона след приемането му на първо четене, целят да успокоят именно тези страхове. Някои от тях коригират напълно реални слабости на първоначалния вариант.

Присъждането на научни степени вече се обвързва с оценката, получена при акредитацията на съответния университет, въведено е задължително атестиране на преподавателите, премахнато е процедурното оплитане между длъжността "доцент" и степента "хабилитиран доктор", каквото имаше в първия вариант на законопроекта. Най-радикалната поправка е, че присъждането на степени и длъжности ще става от журита, чиито членове се избират с жребий на базата на национална листа, разпределена по специалности.

Запазва се принципът в журитата да има задължителна квота от външни за съответната институция експерти. (Аз продължавам да не разбирам защо това е нужно при конкурсите за научна длъжност – "асистент", "доцент" и "професор" са работни места и е логично изборът да се осъществява от работодателя.) Процедурата е неимоверно усложнена (и оскъпена, между другото),

само и само да не си помисли някой, че ще има "нагласени" конкурси

Въпреки всичките поправки в закона продължава да има спорни места - например трябва ли асистентът задължително да е доктор (много специалности ще останат без преподаватели), за какво е титлата "доктор на науките", след като доцент и професор се става и без нея, и т.н. И съвършения вариант да намерим обаче, той няма да ни гарантира, че ще имаме "истински" професори и доценти. Държавата не може да следи дали всеки професор е "истински" или самозванец.

Това е работа на научната общност, на студентите, на родителите, които избират университет за децата си, на бизнеса, който иска да прави съвместни проекти с университетите и т.н. Разбира се, ще има и области, в които никой не следи нищо и титлите се дават за прослужени години. То и сега е така. Това, което държавата чрез закона и Националната агенция за оценяване и акредитация може да прави, е да следи и контролира отделните висши училища, а не всяка процедура поотделно.

Колкото и да е критикуван, законопроектът за академичното развитие (преименуван междувременно на закон за научните степени и длъжности) е все пак реформаторска стъпка.

"Реформата", която започва в БАН, едва ли скоро ще се раздели с кавичките

 Оказва се, че едва ли не всички проблеми там ще се решат по пътя на "реорганизацията" и "окрупняването". Обединяваме Института по Х и Института по Y в Институт по Х и Y и готово? Без съкращение или увеличение на щата, без дефиниране на цели, без въвеждане на механизми за оценка на качеството на работата.

Сигурно по този начин ще се икономисат заплатите на няколко секретарки и още толкова директори, но едва ли това ще реши финансовите проблеми на БАН. Да не говорим, че "окрупняването" става по напълно неясен принцип. Например Институтът по български език остава самостоятелен, но Институтът по литература се обединява с този по архитектурознание.

 Истинската реформа в администрирането на науката и висшето образование ще започне тогава, когато се престане с простото разместване и преименуване и се пристъпи към същността на материята. За да тегли българската каручка към едни по-добри бъднини, магарето на науката трябва да се стимулира.С морков и тояга.

Морковът са парите. Вместо да се хвали, че ще открива университет в Перник, по-добре премиерът Борисов да каже кога процентът от брутния вътрешен продукт, отделян за наука в България, ще доближи този в другите европейски държави. Без удвояване и дори утрояване на финансирането никаква реформа няма да помогне. Как обаче да се отсеят качествените учени от имитаторите, как да се стимулират трудът и съвестността? Лесни рецепти няма, но със сигурност трябва да се мине през една болезнена за научната общност стъпка. Нужно е

преосмисляне на досегашната практика на безсрочни трудови договори

За какви стимули и каква конкуренция говорим, когато като спечелиш един конкурс на 25 години знаеш, че ще можеш да се пенсионираш на това място след 40 години? В повечето страни със силна наука такова нещо няма, получаването на постоянно място се извоюва на доста по-късен етап от кариерата.

Системата е запушена не заради ВАК и заядливи стари професори, а защото за да влезеш в нея, някой трябва да се пенсионира. От друга страна, ако при сегашното мизерно заплащане се премахне елементът "социална сигурност", тогава хептен никой няма да иска да става асистент. Морковът и тоягата трябва да вървят в комплект.

Казаното може да звучи цинично, но е нужно да се мисли и в тази посока, а не само да спорим какъв е идеалният начин за избиране на доценти и професори, сякаш това е билет за вечен живот, а не просто работа като всяка друга.
 

От: http://dnevnik.bg/