Осиновяваме си млад, достоен и със семейни ценности затворник от Гуантанамо

Една очаквана новина от Копаещия Трупове: след дълги назлъндисвания и кандърми България си осинови терорист. Сакън, пепел ми на устата – не терорист, ами просто невинен човечец, заподозрян само от гадните американски империалисти в терористична дейност и връзки с Ал Кайда. Млад, достоен и изповядващ семейните ценности, както стана ясно от изказването на вътрешния министър Цветан Цветанов пред две парламентарни комисии.

Можем да му имаме вяра в случая, тъй като това негово изказване не е самотен екшън, не е самоотвержено копане с багера. То почива на съответната експертиза, умувано е и анализирано от цяла междуведомствена група, събрана да обсъди моралните качества, възрастта, пола и може би външния вид на бъдещия осиновен от България теро... пардон, невинно натикан в занданите на Гуантанамо човечец.

Прави са господата от багеровото ведомство и тайните служби: работата е отговорна, защото Гуантанамският питомник няма просто да бъде преместен в български занадан, ами ще си го чуваме на свобода и ще си го интегрираме в обществото. Някой ден сигурно ще получи българско гражданство –  и ако бъде пич и подобен на Че Гевара, може и за премиер да си го изберем – защо не. Така хем след две-три десетилетия бат` Бойко ще може да излезе в заслужена пенсия, хем коалицията между ГЕРБ и ДПС ще стане възможна и даже желана, хем ще си подобрим отношенията с Иран, Ирак и други подобни страни, ще можем на воля да преговаряме с умерените талибани, а сомалийските пирати ще освобождават запрените български моряци с отстъпка само след едно негово обаждане – по верска линия.

Разбира се, преигравам. Не един, а и десет, и сто терориста да бяхме си осиновили – и да бяха те не невинни помагачи, ами родни братя на Осама бин Ладен, пак не биха могли да ни сторят такива бели, каквито ние сме способни да си сторим сами. Няма нищо кой знае колко страшно България да приеме един (цифром:1!) затворник от Гуантанамо – и дори позорно не е, тъй като и по-достойни от нас държави са кандисали само на едноцифрено число.

Има обаче нещо много страшно в помпозността, с която се обсъжда този проблем. В правенето на междуведомствени комисии, които да изготвят критериите, на които трябва да отговаря. В изслушванията на техния доклад пред парламентарни комисии, на които вътрешният министър си служи с думи като следните: “Работим за профил, който да е най-приемлив за нас и се придържаме към констатациите за въпросното лице от пребиваването му в Гуантанамо... Ние сме търсили винаги тези, които са се държали най-достойно там и изповядват някакви семейни ценности.... Евентуално лицето може би е семейно и може би ще трябва да поемем и неговата съпруга, която не е лежала в Гуантанамо.”

Страшно е – защото си представям как тези напълно сериозни излияния са били посрещнати от депутатите по съответния сериозно-тържествен начин. Тъй като същите се водят народни избранници, са висшата еманация на българската нация, то това означава, че България е лишена от чувство за хумор – то се е атрофирало, изгубило се е в прехода. Точно това е страшно – защото държави без чувство за хумор са осъдени на изчезване. Те просто потъват в собствената си сериозност и съвсем закономерно се видиотяват.

Но да се върнем към сагата с приютения от България теро... извинете. В резултат на усилената проучвателна дейност на въпросната междуведомствена комисия (която между другото разсъждава върху избора между две лица – по предоставена от САЩ информация!), служители от ДАНС щели да посетят затвора в Гуантанамо, за да “се запознаят с човека в детайли”.

Делегация сиреч. На съответното ниво и със съответната численост. Радост за ДАНС-аджийските душички, които мърдат ушички на “Черковна”.

Много е интересно с какви по-точно детайли се канят да се запознаят. Може би с такива, които са останали скрити в предоставената от САЩ информация. Дано не забравят да го накарат да си отвори устата, за да прегледат зъбите му – както са правили роботърговците по робските пазари в тази известна с мракобесието си страна.