Филип ХарманджиевДа, Костов и Дачков, Дянков и Искров, Мартин Димитров и Антон Кутев успяха.
Шапка им свалям – team work.
С такъв консенсус нашите предци са предавали по-талантливите на Тангра – да не се мъчи човека на Земята, а и Тангра да не го чака твърде дълго.
В случая със сетни усилия, задружно, натикаха Илиян обратно в Сингапур. Да се мъчи там – да преподава на умни хора, да пише статии за Файненшъл таймс, да ходи по джапанки и слуша с половин ухо дебата дали да се легализира дъвченето на дъвка. Тук си оставаме необезпокоявани, за да решаваме по-сложните и неразбираеми за чуждоземци дилеми – колко ракия без бандерол да къркаме, за Хаджолов и жената на Цветанов, дебата афера.бг и Патрашкова.
Благодаря и на всички приятели, които направиха възможен този кеф. С приятели като тях, хич не ни и трябват разни врагове.
А, и разбира се, всички макроикономисти в България остават ненадминати, всички комплексари са освободени от комплексите си и всички, поотделно, ще си получим заслуженото.
На резервната скамейка загрява Кольо Парамов, бъдещият финансов министър на България – с опит, не е спуснат от Сингапур (о, и разбира се Вашингтон) с парашут, знае българските тънкости. Въобще – не е като този нещастник, Илиян Михов.
Още по темата: http://www.capital.bg/show.php?storyid=850130&sp=1#storystart
Full disclosure:
Познавам Илиян, фамилни приятели сме. Мислещ и чуващ мъж, успешен и спокоен, финансово независим – благодарение на качествата си, с достойнство.
Блогът на Филип Харманджиев - http://harmand.info/