Едвин Сугарев"Ако искате и хеликоптери ще има, и самолети и това е подготвено, но още е рано да го кажа" – заяви министърът на здравеопазването Божидар Нанев по време на парламентарния контрол – в отговор на въпрос как ще бъде осигурена спешната помощ в селищата, в които се закриват болници.
Леталата били налични и до няколко месеца щели да влязат в действие, гарантира министърът. Пост скриптум здравното министерство уточни, че става дума за четири хеликоптера на МО, които в същото време се ползват и от МВР.
Въпросните хеликоптери са базирани в авиобазата в Крумово, намираща се близо до Пловдив. Име споразумение за съвместното им ползване, но нито са формирани екипажи, нито е уточнено по какъв график ще бъдат ползвани.
Цялата тази история обаче някак си не се вързва и дори звучи – меко казано – странно и арогантно. В момента са вече закрити десет болници, очаква се до края на годината да фалират още 160. Основанието за тези фалити е липсата на пари – здравното министерство няма ресурса да поддържа толкова много болници, които не са способни сами да си осигурят средства и да си вържат бюджетите.
В същото време обаче: само един полет на един хеликоптер от Крумово до София и обратно струва около пет-шест хиляди лева. Ами ако трябва да лети до Силистра? Ами ако се случат не четири, а пет спешни случая едновременно? Ами ако по същото време героичната ни полиция гони по въздуха някой отърван от правосъдието Хамстер?
Хубаво е, разбира се, здравеопазването ни да разполага с хеликоптери за спешните случаи – всяко нормално здравеопазване разполага с такива. Но е хубаво и когато се предвиди подобно заменяне на болници с хеликоптери, тяхното ползване на бъде сигурно, финансово осигурено и гарантирано – защото става дума за спешни случаи – сиреч за човешки животи.
Има ли такива гаранции? Не. Предвидило ли е здравното министерство бюджетно финансиране за покриване на такива харчове? Едва ли – но и да е предвидило, трябва все пак да отговори на въпроса: щом има пари, защо закрива болници?
И още нещо няма – доста по-сериозно от предходните. Няма отговор какво ще правят обитателите на селища със закрити болници през тези няколко месеца, необходими според министър Нанев за влизане в действие на орташките хеликоптери.
Ясно е обаче едно: в момента хеликоптери няма. Ако някой в тези селища получи инфаркт или инсулт, ще трябва да чака с часове, додето пристигне линейката от окръжния град. Вместо хеликоптери на първо време щяло да има микробуси, които да извозват пациентите от закритите болници до действащите такива. Само дето и тях май много-много ги няма. Нямало реално преместване на пациенти, според министъра. Щяло да започне през март. А дотогава?
Дотогава вероятно същите могат да минат на домашно лечение – с билки и бабешко баене. Микробусите вероятно реално ще се появят... някой ден, с традиционното българско закъснение. А хеликоптерите ще фигурират като пътеводен знак – към светлото бъдеще на българското здравеопазване.