Напънът за реформиране на БАН не е от вчера, не е от днес. И винаги е бил подплатен с добри намерения. В България вече 20 години „добрите намерения” се наричат реформа. Дойде ред и на БАН. Защото „феодални старци” там стоят и бадева хлябът на „честните” бизнесмени и на още по-честния трудолюбив народ ядат. Да спрат, казва министърът на финансите, ще се реформираме – отговарят му те. И се започва.
Българската академия на науките се състои от научни институти, където се прави наука от учени – някои световни, други уникални, трети много добри и четвърти – като всички останали български граждани – обикновени учени. Макар че, ученият човек по принцип е необикновен. И по различен начин възприема много от нещата, които допадат на „обикновения” човек – от чалгата и празното политическо дърдорене, до „реформите”. В БАН работят българи, които се вписват в категорията на можещите и на мислещите в България. А тази категория не е толкова голяма. И това, че не я ценим си е наша българска черта, неизкоренима и неизлечима.
Но Българската академия на науките е и администрация особено в своето Централно управление. Там по принцип си „почиват” научни работници, които толкова дълго жертват „науката” за полза на администрацията, че вече е трудно да се различи – докъде свършва учения и откъде започва началника. Това е дилема.
В момента, когато БАН е пред реформа, мненията и очакванията на учените и администрацията се разминават. Ученият иска да работи, да се усъвършенства, да върви напред в своята област, да защити своята и националната идентичност. Администрацията има друга цел – да оцелее в поредната реформаторска буря. И измисля елементарна схема – да слее механично институти без да отчете нито техния научен предмет, нито тяхната международна оценка, за да намали „броят” на учените и останат пари за т.нар. „други разходи”. Да се самосъкрати, тя, администрацията, не се сеща.
„Сливането” на институти не е реформа. То е търчи лъжи процедура. Ще бъдат закрити институти с традиция и световно име, за да се направи елементарна „уволнителна” операция. Тя предвижда стотици учени да останат на улицата, без работа и дори да не могат да обжалват по съдебен път своето уволнение. Нито да получат обезщетение. Бюрократичната система ще оцелее, защото за нея няма нито сливане, нито уволнение. Тя иска да „поизтупа брашняният чувал” на институтите, за да останат в нейно разположение апетитни имоти. Те имат добра цена – нов мол може да се вдигне там, бизнес център да извиси снага, жилищен комплекс да се разпъне. За това нито акъл се иска, нито образование. Това е „реформата” – учените на улицата, бизнесът с нови възможности.
Така видяхме „реформата” в БАН в Института за литература.Припомнихме си своята история, традиция, постиженията си, тяхната уникалност, мястото им в образователния процес от началното училище до университета, наградите, международната престижност. През миналата година, когато в БАН бе направен международен одит Институтът за литература получи една от най-високите оценки и категорично виждане за неговата перспектива за развитие като самостоятелен институт. Но какво значи „висока международна оценка” за една бюрократична система решила на всяка цена да спаси себе си. И тя действа – рефомира всичко, само не и себе си. Разбира се, има институти, които представят близки или сходни научни сфери, които възможно е да припокриват своя проблематика. Нормално е те да намерят своето обединение. Ако от това печели науката и България. Но също така има и такива, какъвто е Институтът за литература, за които е достатъчно само да споменем имената на създателите му или на неговите ръководители през годините, за да кажем, че той е дал и дава това, което е най-необходимо днес на България – култура, идентичност, памет, национална свяст. Защото изследването на националната литература е изследване на националната идентичност. В гробовете си ще се обърнат Елин Пелин и Николай Лилиев, Петър Динеков и Георги Цанев, Ефрем Каранфилов и Тончо Жечев, които основават и ръководят тази национално представителна институция. В Закона за БАН в чл.2.,ал.2, пар.2. е записано, че Академията „изследва историята, езика и литературата на българския народ и приносите му в световната култура”. Интересно ще бъде като се закрие този институт или се омеша в навалицата на сливането с други, с коренно различен предмет на дейност, как ли ще се промени закона на БАН. И какво ще стане с историята на БАН, която е възникнала именно като „книжовно дружество”.
Моите колеги от Института за литература в едно писмо адресирано до Общото събрание на БАН, до парламент и правителство, справедливо посочват, че разбират реформата в БАН не като механично намаляване на количества – на институти или учени, а като създаване на съвременни модерни механизми за динамизиране и повишаване ефективността на научно-изследователската дейност, за нейното превръщане в авторитетна „визитна картичка” на българската национална идентичност в съвременния интегриран свят. Съгласно чл.11а от Устава на БАН „постоянните научни звена” и „академичните специализирани звена” са „юридически лица”. Следователно тяхното преобразуване, закриване или сливане може да се осъществи при легитимна воля от тяхна страна. Такава „легитимна воля”, отнесена към Института за литература към момента не съществува, защото тя би влязла в противоречие с аргументите на експертизата на международния одит, а това е недопустимо за сериозна научна институция, каквато е Институтът за литература.И правят съществения и верен извод, че „реформирането на БАН трябва да бъде реформиране на същността, а не на структурата на дейност”.Според нас този процес минава през рязко ограничаване на административно-бюрократичните функции и разходи на Централното управление на Академията и към специфизиране на проблематиката и предметите на дейност на отделните научни звена. Политиката на „спестяване на средства, на бюджетни икономиии” за сметка на българските учени и на българската наука е антиполитика, антиреформа. Институтите на БАН не са търговски дружества. Националната и международна мисия на Академията е научната дейност, националната и международна продукция и авторитет на нейните институти. Международният одит ясно показва мястото на всеки един от тях – както и за самостоятелно съществуване, така и за преструктуриране и ново възраждане.
На 11 февруари, както вече информират някои информационни агенции, в НДК, зала № 7 от 11 часа ще се проведе кръгла маса на тема „Хуманитарните науки и реформата в БАН”. Това е една добра възможност проблемите да се дискутират открито, творчески, а не да се предрешават. С командно-административни методи научна общност не се реформира. И това трябва да си го запишат с демократични букви всички, които първо реформират, а после мислят. В науката е както и в живота – първо се мисли, а после се мести, реформира. Към момента обаче има един очевиден факт: скандал броди в БАН.
Блогът на Александър Йорданов -
http://www.alexanderyordanov.com/
Вземете последните новини.png)
