Най-продаваният килим

Преди няколко седмици посетих за първи път Музейна галерия за модерно изкуство. Станах жертва на мощната рекламна кампания по откриването на галерията, имената Пикасо и Дали ме заинтригуваха и съвсем случайно в работен ден по обяд се озовах вътре. А и нямах шанс да не се предам пред рекламната кампания, защото галерията все пак е на собственика на рекламата в България. /нищо чудно, ако официално се води консултант/

Галерията е изключително приятно място, дори и за хора като мен, които нищо не разбират от изобразително изкуство. Приятно е усещането да разгледаш неща, подписани от Салвадор Дали, Пабло Пикасо, Марк Шагал, Анди Уорхол, Анри Матис…

И докато се качвах към втория етаж, на стълбите забелязах провесен един килим. Забелязах и запомних. Днес реших да заведа дъщеря ми да го види, но килимът вече го нямаше. “А къде е онзи килим, на който пише LOVE?” Преди два дни го откарали в галерията под Министерството на културата, където направили втора изложба.  Хайде пак в колата, пак търси място за паркиране и след малко сме в галерия “Средец”. Килимът те посреща от афиша на входа. Вътре обаче килимът го няма. “А килимът?” Тогава се появи младо момче, което ни заведе до витрината и най-после открихме килима - с гръб към галерията, но с лице към улицата.

Това бил най-продаваният килим в света. Вероятно не точно този, който видяхме, но от този вид. В света са 150 - ръчно направени и лично подписани от Робърт Индиана. Ако потърсите такъв килим в мрежата, ще го намерите за над 10 000 долара. Продадените килими, черги и възглавници със същия мотив са около 15 000. Разбира се, това са само регистрираните. Ментетата никой не е броил.

А историята с четирите букви LOVE, където LO е поставено върху VE, а О-то е леко килнато, започнала през 1964. Тогава Робърт Индиана нарисувал коледна картичка за Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. 6 години по-късно четирите букви се превръщат в скулптура. После скулптурите стават десетки, а за килимите вече стана дума.

Повечето неща научих само за няколко минути от споменатото по-горе момче, което ни упъти в галерията. Нито аз нахалствах с въпроси, нито той се натрапваше. С мярка.

А какво исках да кажа ли?

Ами, че е много лесно. Добра галерия, ефективна реклама и добро отношение могат да накарат дори и някой като мен да се заинтересува от изкуство.

Блогът на Иван Бедров - http://ivanbedrov.com/