Концлагерист по желание

“Американец, който беше задържан в Северна Корея на 25 януари тази година за незаконно преминаване на границата с Китай, поиска политическо убежище в КНДР и изяви готовност да служи в севернокорейската армия.
Това предаде АП, като цитира местната преса.
28-годишният американски гражданин заяви, че „не иска да бъде пушечно месо в армията на капиталистите“.
Това е вторият инцидент със задържане на американец на границата между Китай и КНДР в рамките на месец. На 25 декември 2009 г. севернокорейските погранични власти арестуваха 28-годишният жител на Аризона от корейски произход Робърт Парк”. ( News.bg )

Ето това е класиката в журналистиката, потвърждение за това що е то новина: когато човек ухапе куче, а не обратното ( макар, че и с тази парадигма може да се поспори при трагедиите с ухапаните в България хора от глутници блуждаещи песове).

Само по себе си желанието на американец да живее в концлагер, какъвто е Северна Корея, е достатъчно голям куриоз. Но нямаше да е кой знае какво събитие, защото американци, германци и дори сдържани ( като народностна характеристика) финландци превъртат и стрелят по свои съученици. Един германец беше изяден от приятеля му по изричното настояване на изядения , или “нещо такова”.

“Нещо такова” със сензационните новини за щуротии и небивалици, превърнати в реалност от индивиди от всички краища на света, не прави отделните нации, където “нещо такова “ се случва, нации от убийци, или човекоядци. Но колкото и да изглежда парадоксално, куриозът с избягалия в сталинистката част на Корея американец ( ако изобщо е вярно, защото източникът е севернокорейската пропаганда ) е наистина повод за обобщение. То е следното: бегълците от “капитализма” се знаят поименно, защото са единици. Бегълците от комунизма като правило са безименни, защото са милиони. Много милиони през десетилетията.

Както и друг път съм споменавал, на въпроса, защо това е така, ние всички знаем отговора, но защитниците на “предимствата на комунизма” не могат да кажат нищо смислено. Струва ми се, това е единственият подобен проблем, с който те се сблъскват- просто няма открит задоволителен пропаганден отговор на очевидния факт, че пролетариите от всички страни не пожелаха да се съединят , нито дори да вкусят от благата на “най-справедливия строй”.

Имаше някакви плахи опити да се обясни, че английските работници са предатели, защото били подкупени от капиталистите с парите, които били спечелени от ограбването на други народи. Но защо работниците и селяните не пожелаха да бягат от капиталистическия ад ( а и нямаше нужда да бягат сред куршумите на собствените граничари, те просто можеха да пътуват свободно), това другарите и другарките никога не можаха да обяснят – на себе си, камо ли на околните.

Впрочем, парадоксът по тази тема се усилва от любимото комунистическо клише за провала на самия комунизъм като такъв ( само “на този етап”!) : той не се бил провалил, просто защото не бил построен както трябва, не били доведени нещата докрай.

Е, точно в Северна Корея строителството на комунизма беше доведено до неговия апотеоз. Ще го види целият свят, когато му дойде краят и паднат загражданията на огромния концлагер.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/