ДО ПРОЗАТА НА ПОЛИТИКАТА И ОБРАТНО

• На българска почва политическото поведение на Бойко Борисов явно изглежда до голяма степен приемливо, крачка навън – и цялата работа с неизучения политически занаят лъсва, понякога в стряскащ блясък  

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

Мнозина може и да не си дават сметка, но писателският занаят се състои предимно от учене на писателския занаят. Същото е и в занаята на политиката – през цялото време го учиш, дори когато си на върха.

Разбира се, и в двете тия общополезни сфери, както и във всички други, има правила и схеми, които човек трябва първо да изследва, после да следва, а има също принципи, към които трябва да се придържа. И които в подходящ момент може да захвърли настрани и да прави каквото си иска.

Може, но не бива – поне докато не е изучил из основи основите на занаята. След това пък захвърлянето настрани даже става задължително в определени случаи, ако искаш да се наредиш сред големите, независимо дали си писател, скулптор, журналист, политик или какъвто и да било.

Един от сериозните проблеми на българското общество е, че в него има много хора, които подхващат тази спирала откъм погрешната и страна, тоест, които са сигурни, че могат да правят каквото си искат в дадена област, преди да са научили какво наистина може и какво не. Продавачки в магазин, които си чоплят носа и гледат клиента като враг, задето им разваля рахата с натрапчивото желание да им пробута малко пари срещу много стока, пътни полицаи, които затрудняват пътното движение, вместо да го облекчават, художествени и всякакви други критици, които трудно схващат дори разликата между червен и зелен домат, ако им ги покажеш, какво остава за стойностите на дадено творческо или друго решение.

Затрупани сме с такива! А известно е, че подобното по-лесно ражда подобно, отколкото различно. Е, как тогава искаме политиците и писателите ни да са на ниво? И всъщност искаме ли?

“Една сутрин Йозеф К. се събуди” – така невинно и страховито гениалният евреин Франц Кафка започва “Метаморфозата”, един от най-великите разкази не само в неговата собствена, но и в цялата световна проза. За тези, които са го позабравили, ще припомня – когато се събужда, Йозеф К. установява, че се е превърнал в гигантско насекомо, май хлебарка беше, и разказът изследва неговата мисъл и съдба след това, които са свързани с мисълта и съдбата му преди това.

За събуждането на Йозеф К. се подсетих през последните дни, покрай посещенията на премиера Бойко Борисов в Германия и Турция. Защото си зададох иначе простия въпрос в коя ли точно сутрин Бойко Б. се е събудил и е решил да стане политик.

И за друг велик разказ се сетих обаче почти в същия момент. Той е на гениалния арменец Уйлям Сароян и започва така: “Седя си аз в кафенето на Айзък и по едно време при мен идва млад гений в рипсени кадифени панталони”. Кадифените панталони искат писателски съвет от прочутия автор и в края на краищата той го дава. Съветът се свежда до това младият гений да си приготви достатъчно количество добре подострени моливи и голям куп хартия, след което да си седне на задника и да пише усилено, докато разбере дали наистина е писател или не.

Тази асоциация ме навести, вероятно защото си дадох сметка, че след събуждането като политик, Бойко Б. трябва да е отишъл при някого, за да вземе терк като как се прави тази работа, политиката. Или не е отишъл, а си е рекъл, че щом другите политици, които вижда пред очите си, не се съобразяват с базисните правила, то и той може, дори по-добре от тях? С една дума – подхванал е политическия занаят откъм погрешната страна?

На българска почва политическото поведение на Борисов, каквото и да е то, явно изглежда до голяма степен приемливо, както личи от рейтингите. Щом обаче стъпи дори и на крачка извън територията на страната, цялата работа на неизучения занаят лъсва, понякога в стряскащ блясък.

Как иначе можем да оценим незабравимата проза на Бойко Борисов пред Ангела Меркел в централата на Фондация “Конрад Аденауер” за това как в България “колегата Цветанов ходи по ливадите да рови трупове с багери”? Или как напоследък арестите в страната са пълни с престъпници, които “пропяват”? А напълно непреводимият израз по отношение правителството на Сергей Станишев, че “няма такива шменти-капели” вече се превърна в класика на българския политически фолклор и скоро вероятно с гордост ще нахлуе и в съвременната българска литература.

Борисов е цветист, не може да му се отрече. Това чисто човешко качество е много ценено понякога в някои литературни жанрове и стилове. Дали и доколко обаче то е полезно в политиката?

На този въпрос е отговорил доста ясно колегата Светослав Терзиев от в. “Сега”, затова направо го цитирам: “Госпожо Меркел, уверявам Ви, че новото българско правителство ще работи по начин, по който няма да се срамувате, че сте дали подкрепата си за нас“, заяви Борисов, сякаш германската канцлерка го е назначила на поста и му иска отчет. Подобни думи не се помнят да са изричани даже от Тодор Живков пред Леонид Брежнев…..Сега ставаме свидетели на преклонение, каквото не се вписва в международния протокол.”

И заключението на Терзиев е, че “в Берлин фактически нямаше междудържавни преговори, а беше направен преглед на положението в България”.

Не точно по същия начин, но пак изпълнено със странни реакции и изявления, премина посещението на Бойко Борисов и в Турция. Там той увери президента Абдуллах Гюл, че “България ще подкрепи кандидатурата на Турция за ЕС при изпълнение на всички необходими критерии”. ОК, това е ясна позиция, макар да не е ясно кога точно правителството на ГЕРБ и българското Народно събрание са взели такова решение и какви са основанията за него. Още по-малко е ясно как Бойко Борисов ще убеди онези многобройни български граждани, които имат страхове и предразсъдъци по отношение на турското членство, че решението е правилно. Защото според мен то по принцип е правилно – но ако не в заплаха,  поне в повод за сериозни въпроси го превръщат неяснотите по детайлите, свързани с него.

След срещата си с премиера Ердоган пък премиерът Борисов извърши нещо недопустимо не само за дипломатическите среди, но до голяма степен и за обикновените междуличностни контакти. Той заяви, че в проведения по-рано между двамата разговор Ердоган му е казал: “Няма нужда от партии посредници в провеждането на политиката между България и Турция, защото тя се основава на прагматизма и добруването на двата народа”. Очевидно цитатът е насочен към разчистване на вътрешния проблем, който управляващите от ГЕРБ имат с ДПС. Той обаче увисна и остана като в небрано лозе, защото самият Ердоган не потвърди да е казвал нещо такова. Най-вероятно турският премиер просто остана учуден от свойския маниер на новия си български “приятел” и начина, по който той си позволява да погазва едно елементарно правило в международната политика – на официалната пресконференция всеки да заявява и да обсъжда само собствената си позиция по даден въпрос.

Лично за мен обаче най-впечетляващото от рейда на Бойко Борисов в Турция си остана “откритието”, което той направи, че Европейската банка за възстановавяне и развитие има готови пари за изграждането на газопровада “Набуко”, че проектът е “много важен” и че “България и Турция ще бъдат движещите сили на този проект”. Учудващо е как понякога едно кратко пътуване в чужбина може да проветри мозъка на човек и той да си даде сметка за истинността на нещо, което сякаш не е чувал, когато мнозина са го повтаряли и повтарят постоянно в собствената му страна. Защото точно такова е положението. В България и по чужбина от години наши и чужди експерти, ама истински експерти, не политически подлоги, също американски и европейски политици, подчертават важността на “Набуко” за диверсификацията на енергийните доставки, а г-н Борисов откри Америка чак когато отиде до Стамбула града голяма.

В конкретния случай с “Набуко” – няма лошо, късно все пак е по-добре от никога. Само че нали всъщност си говорим за занаятите и как става изпедепцването в тях, сещам се за една поучителна история, отново свързана с Турция. Когато преди десетилетия Ататюрк повел кампания срещу носенето на фереджета като част от идеята за превръщане на страната в светска държава, той не издал забрана, не подходил с калъчката и ножицата, както комунистите подходиха срещу късите поли в България през 60-те. Не, той направил обратното – издал декрет, според който всички проститутки в Турция били задължени да ходят с фереджета. И така всички уважаващи себе си жени ги свалили на бърза ръка.

Това не е разказ за прозата на политиката, това си е направо строфа от поезията на политиката. И къде Ататюрк е научил занаята, чрез който постигна подобен връх в изкуството на политиката? Ами има данни, че сериозна част от обучението му е свързано с България.

Но какво е станало по нашите земи, та напоследък всички ругаем българските политици, че не са политици като хората? Какво му остава на човек да предположи, освен че една сутрин изкуството на политиката се е събудило и е установило, че е насекомо, може би хлебарка. Точно кога и как е станала въпросната метаморфоза и Кафка не може да ни светне. Но отдавна ще да е било, след като дори елементарният политически занаят тук засега изглежда изгубен завинаги.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/