Борисов има критична нужда от критици

Назначеният само преди седмица съветник на премиера Бойко Борисов Кольо Парамов подаде оставка, предаде репортер на БГНЕС.

„Заради създалата се твърде тежка и негативна ситуация, оспорваща моето място като съветник в политическия кабинет на министър-председателя, считам за нужно, че най-добрият ход в момента е да отстъпя една крачка назад“.

Това каза  Кольо Парамов по повод депозираната си оставка. „Изключено е да стана причина да създам условия министър-председателят да бъде превърнат в заложник на междупартийни боричкания. Твърде много уважавам министър-председателя и неговата ангажираност към коренна промяна на политиката в България и не бива в никакъв случай да бъда пречка за това. Днес подадох оставка от поемания съветнически пост в кабинета на министър-председателя Бойко Борисов“, каза още Кольо Парамов.

Разбирам, че симпатизиращите на Борисов защитници на всичко, което прави, търсят и намират в постоянно променящата се “политическа фауна” около него белег за еволюционно превъзходство от революционно значение – щом е гъвкав, значи е добър.
Готов съм да се съглася с това, но само в определени рамки. Защото “гъвкавостта” не може да бъде приоритет. Нали уж именно с твърдостта си Борисов впечатли толкова много избиратели !

Да, факт е, че Борисов, както никой друг български управник начело на държавата, проявява рефлексия спрямо ехото от грешните си ходове. Методът “проба, грешка” сам по себе си не е осъдителен като инструмент за правене на политика. Големият въпрос е обаче, както и във всяка останала област от живота, къде е мярката!

За толкова рекордно кратък период възвратно-постъпателните движения в кадровата политика на Борисов вече създават впечатление за безвъзвратно отказване от настъпателните обещания.

Банално е да се каже, че е желателно Борисов да чува критичните гласове преди, а не след поредната кадрова грешка. Само че как да стане това, когато…няма такива. Откъде да се вземат? Кой би могъл да предвиди, че Борисов ще приласкава вицепремиера от правителството на Станишев др. Плугчиева, че ще издига шеметно в рамките на броени месеци абсолютно непригодната за външна политика Румяна Желева, че ще котка с министерско кресло Божидар Димитров, че ще се похвали с целувки и прегръдки с Ирина Бокова ( която просто можеше да поздрави, щом е решил) и че заявява именно по повод на Парамов как щял да си назначава близо до себе си, когото си иска!

Че няма форум или механизъм, чрез който Борисов може да чуе компетентни алтернативни идеи, е очебийно. Има обаче и нещо, което не е толкова видно, но е не по-малко пагубно. В собствената му партия, зачената като личен проект ( със знаменитата забрана на Борисов да се говори за президента Първанов, само той самият имал право!), няма човек, който би посмял да му се противопостави.

Там го слушат какво нарежда и изпълняват. След което веднага се съгласяват с ревизията на решенията му и започват дълбокомислено да обясняват правотата му в противоположната посока. Спомнете си унизителното положение, в което изпаднаха приближените му, разпратени по сутрешните предавания на телевизиите, да се отмятат от собствените си думи за референдума за новините на турски по БНТ след като не те, а Борисов си смени мнението. Само ден по-рано същите обясняваха, как народът трябвало да се произнесе и че това е най-демократичната процедура, а сега вече смятаха, че референдумът ще да е вреден .

Нещо подобно промълви тази сутрин по БНТ …Волен Сидеров, инициаторът на злополучната идея за референдума. В отговор на водещия в студиото за тези новини той буквално каза “ с референдум, или без референдум” тези новини…еди какво си. Значи и БЕЗ референдум вече може, щом Бойко казва, така ли?

Борисов поне можеше да си позволи лаконично да се отметне без много обяснения, докато обясняващите останаха да се гърчат пред микрофоните. На Борисов това му се приписа като позитив, защото проявил гъвкавост, но за обясняващите остана унижението.

Някои, като Цецка Цачева, така се престарават да усилват в публичното пространство посланията му, че буквално произвеждат черен хумор. Румяна Желева била символ на България, тя и само тя щяла да е български еврокомисар и дори нямало “план Б” ( въпреки твърденията на самия Борисов). Всички тези глупости Цачева изрече насред световната шумотевица и подигравки, които заляха името на България във връзка с явния за всички провал на Желева. След което Цачева спокойно се върна да си работи по специалността – да взима отпечатъци и да усмирява заподозрените нарушители на нейните разпореждания.

Ако не е ясно по начина, по който поставям въпроса дотук, да го задам иначе: има ли безгрешен човек на света, или пък такъв, който знае отговорите на всички въпроси – някой от вас, читателите смята ли себе си за такъв? Едва ли. Защо тогава това за Бойко Борисов да се приема, че има божественото право да си прави каквото пожелае и после да обяснява, че е прав дори да греши? Това не ви ли напомня на нещо друго от нашето минало?

Бойко Борисов има нужда не от съветници ( след като показа, че е в състояние еднолично да променя решения дори на най-големия си експерт Симеон Дянков, за акциза на алкохола например), а от критици с права и авторитет и дързост дори да му кажат в очите нещо различно от неговото мнение. От това, дали ще прояви “гъвкавост” по този въпрос, проумявайки неговата важност, в крайна сметка ще зависи успехът му.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/