Историята с Ксеркс и „ксерокопието“ с ГЕРБ

Има един знаменит епизод от древната история, когато персийския завоевател Ксеркс се допитва до Делфийския оракул дали да нападне гърците с гигантската си армия ( предполага се, през 480 г пр. Хр.). Оракулът му предрекъл, че ако предприеме нападението “едно велико царство ще бъде разрушено”. Окуражен, Ксеркс нападнал и наистина едно велико царство претърпяло поражение- неговото.

В наши дни се очертава едно “ ксерокопие” на историята с Ксеркс.

Няма нужда обаче да си оракул , за да предвидиш, че действията на Бойко Борисов, който качва с огромна лекота на конвейра на унижението свои съратници, дори най-близките си, рано или късно не само ще изпразни “резервната скамейка” на отбора му, но и ще превърне собствения му афоризъм за ГЕРБ като единствен противник на ГЕРБ в реалност. Царството на ГЕРБ получава удари от собствения си цар.

Очакванията за твърдите действия на Борисов бяха : “ ей сега ще им се стъжни на противниците”. А реалността, половин година по-късно, е “стъжни им се на приближените му”. Докато Първанов например, видно е, става все по усмихнат и доволен от общуването си с премиера.

За Борисов нямаше проблем да унижи министъра си Божидар Димитров и да го накара публично да се покае за изявленията си, които му пречеха в навечерието на посещението му в Турция. По – трудно му беше в случая с Румяна Желева, която го изложи пред целия свят, но все пак призна истината за нея, като неподходяща и неподготвена, макар да се кълнеше точно в обратното само дни преди това.

За “неродените Иванчовци”, обявени като част от неговия екип, но дори не успели да се изявят в това качество, като Илиян Михов и Кольо Парамов, да не говорим. Хем му бяха ценни, хем щяха да го съветват въпреки всичко, хем пък се оказа без проблем да бъдат отсвирени от центробежните сили. Какви- самият Борисов не казва, оставяйки Парамов да играе играта на БСП с обяснението за решаващата роля на Иван Костов и по този начин да легитимира със задна дата твърденията на Станишев: “гласуваш за Бойко Борисов, получаваш Иван Костов”.

А някой помни ли, че имаше и депутат от листата на ГЕРБ, който се “оказа”. неудобен за лидера си. Рапърът Тодор Йосифов – Маниака , избран от Бургас, беше “отсвирен” по решение на Бойко Борисов, за да не пречи на добрия му имидж ( след като се оказа, че възпява краденето на коли и реди стихчета от рода на “ Бум мадафака, ще те стрелна със патлака”). Според чл. 72 от конституцията никой народен представител не може да бъде отзован, освен ако има влязла в сила присъда, установяване на неизбираемост, несъвместимост или поради смърт. Но пък всички кандидати на ГЕРБ са били заставени да подпишат оставки с празно място за датата. Което си е предизвестена “депутатска смърт” в мига, в който началника реши.

В суматохата около големия изборен триумф тази малка “жертва” не впечатли никого, а и опозицията беше в нокдаун, че да се тревожи за някакво си нарушение на конституционните права на депутат от вражеския лагер. Нещо повече, формално нарушение на конституцията нямаше, човекът си е подписал присъдата, пардон – оставката и толкоз. Борисов получи адмирации, че така трябва да се пипа. И той продължава да пипа.

Вчера пипна авторитета на двама свои напълно лоялни министри. Николай Младенов и приемника му на поста военен министър са вносители на промените в закона за въоръжението сили, които предвиждаха освен всичко намаляване правомощията на президента като главнокомандващ. Абсолютно сигурно е, че те едва ли са си позволили своеволието да се решат на такова предложение без то да е било поне консултирано, ако не и провокирано от самия Борисов ( може би в краткия период, която беше ядосан на Първанов). Борисов обаче се отметна и с усмихнато публично ръкостискане пред камерите скрепи и без това все по-крепнещата дружба с главнокомандващия, но постави в твърде неловко положение министрите си.

Върхът в това отношение, в рамките на същия ден, постигна като бламира не друг, а дясната си ръка Цветан Цветанов. Като вътрешен министър и вицепремиер Цветанов беше изрекъл нелицеприятни неща за съдебната система, но много по-меки от знаменитите думи на самия Борисов от времето, когато беше главен секретар на МВР “ Ние ги хващаме, те ги пускат”. Борисов не само не го защити пред Висшия съдебен съвет, където след ръкостискането с Първанов продължи серията от внасяне на корекции в отношенията си с другите власти, но и отдаде критиките на своя съратник към прокуратурата и съда на неговата “нервност”.

Аз по-малко нервен министър от Цветанов не съм виждал през живота си. Някой чувал ли го е да повишава тон ( както редовно прави Борисов – виждал съм го да се кара на мъже с посивели коси, шефове на ключови служби в МВР като на …да не казвам, като на какви)?

Вече се говори обаче, че изнервеност наистина има. Но не в средите на червения противник, а още по-малко сред наслаждаващите се на необясним ( ако се сравни с предизборните приказки) комфорт в редиците на ДПС. Изнервени са доста хора в ГЕРБ. И няма как да не са. Те виждат, как заканите срещу противника остават без сериозни последици, но предупреждението на Борисов, че няма да цепи басма никому в собственото обкръжение, са всекидневна реалност. И няма как да не се запитат: как да се угоди на шефа, че да не те накаже, след като дори и най-най-приближените му не са застраховани от гнева му?

Досега никой от натирените, или унижените, не е посмял да се опълчи. Но и никой не знае до какво може да доведе натрупването на разочарование сред една маса от хора, доста набързо събрани от каузата на властта, но също така бързо превръщани в еднодневки за целите на същата тази власт. Едноличната.
Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/