Разомагьосване от Обама

Както очакванията за почти месианско спасение на Америка и онова Yes, we can (Да, ние можем) в кампанията през 2008 г, от които възникна Обама манията, така и днес отрезвяването от нея е на път да надскочи нормалността. Срив на обществената подкрепа, силно недоверие в способностите на вашингтонския елит да извади страната от рецесията и цялостно обезверение бележат настроенията на американците в края на първата годишнина от мандата на Барак Обама.

Масовите медии, негови сподвижници в бляскавия поход към Капитолия, също се настройват на тази вълна и запяват в различна тоналност. "Обама кацна в нищото", написа в. "Ню Йорк таймс" (традиционен поддръжник на демократите ) по повод годишнината. "Може ли наистина да осъществи промяната?", скептично попита сп. "Тайм", а "Нюзуик" откри "пропукване във вдъхновението" на президента. Дори открито подкрепялият го икономист и Нобелов лауреат Пол Кругман даде гласност на съмненията си: "Още малко и ще се откажа от Обама."

Всъщност американският президентът е наказван за свръхочакванията към него. По време на кампанията си демократът се нагърби с  исполински задачи, които щяха да бъдат трудно постигнати дори и в нормални времена, без финансова и икономическа криза. Още за първата си година Обама си пожела видим обрат в здравеопазването, в банковата сфера, в заетостта, опазването на климата, във външната политика. Изглежда, в много отношения той не само се надцени, но и явно

подцени трайно установената политическа система

във Вашингтон, с нейния изпитан блокаден потенциал. Илюстрация за това беше здравна реформа, на която се възлагаха големи надежди.

Дни преди годишната реч "За състоянието на съюза" президентът се видя принуден да признае, че погрешно е изчислил шансовете си да прокара своето фундаментално предизборно обещание - обхватна реформа в здравеопазването. Първоначално се надяваше на подкрепата на умерените републиканци, пренебрегвайки фундаменталната опозиция, след което допусна реформата да се затлачи в дребни компромиси договорки между лобистите и вече 9 месеца да тъне в пясъците на политическия спор. В "Състоянието за съюза" (произнесена преди седмица) Обама в пряк текст каза: приемам своята част от отговорността, че на хората не им беше обяснено по-ясно какво планираме да направим в здравеопазването.

Наблюдателите не пропуснаха да отбележат, че Обама вече не говори за "реформа в здравеопазването", а за "реформа в здравните каси". Но така или иначе мнозинството политици във Вашингтон я смятат за почти обречена - освен че е непрозрачна, тя е еднакво непопулярна както сред леви, така и сред десни. Замисленият закон за всеобщо платено здравно осигуряване би бил от полза за тези, които не са осигурени, но би имал минимален ефект за намаляване на разходите за здравеопазване. А те по груби оценки ще стигнат 100 млрд. долара годишно.

Реформаторските му намерения във финансите и икономиката също могат да се провалят с гръм и трясък особено след загубата на сенаторското място от Масачузетс, от десетилетия "резервирано" за демократите. Така Обама вече има на своя страна само 59 от 100 сенатори, което опасно приближава кошмара от безкрайните речи, с които може да бъде спряна всяка президентска инициатива (т.нар. filibuster). Историята познава дори и 24-часови изпълнения (сенаторът столетник Стром Търмонд през 1957 г.), а статистиката сочи, че ако през 1960 г. едва 8% от всички закони са били застрашени от filibuster, то през 1980 г. вече са 27 на сто.

В първото си слово "За състоянието на съюза" Обама очаквано се опита

да излезе от дефанзивната си позиция и да демонстрира борбеност

с която да покаже на всички американци, че в ситуация на растяща безработица и планина от 1.4 трилиона долара дългове те имат президент, който няма да се остави да бъде разколебан. Обама въздигна заетостта до приоритет номер едно, защити програмата за стимули, запазила досега 2 млн. работни места и обеща експортна инициатива, която в идните 5 години да създаде още 2 млн. работни места.

Що се отнася до националната сигурност, Обама се похвали, че през 2009 г. САЩ са хванали или ликвидирали повече водещи терористи, отколкото в предходната година. Но като цяло външната политика беше засегната слабо - със споменаването на засилващата се изолация на Северна Корея заради атомните й амбиции и отправеното предупреждение към Иран, че ако водачите в Техеран продължат да игнорират международните ангажименти по ядрената си програма, ги чакат още по-тежки последствия.

Обяснението за това, че Обама (чиято изборна победа беше посрещната с масово въодушевление от европейските партньори) силно ограничи външнополитическите си послания, може да се намери в социологическите сондажи. Според актуално проучване по поръчка на в. "Вашингтон пост" за 42% от американците най-важната тема е икономическото състояние, следвана от здравеопазването - за 24% от анкетираните. Тероризма са посочили само 5%, а Афганистан - 2 на сто.

Старият предизборен лозунг на Бил Клинтън "Икономиката, глупако" (It's the economy, stupid), изглежда, в момента отново отеква в главите на президентските съветници наред с принципа "в година след избори - като в година на избори", с който са наясно президентските стратези, в чийто екип ударно беше "реактивиран" и бившият ръководител на предизборния щаб на Обама Дейвид Плуф. През ноември идат междинни избори за Конгреса, чието значение никак не е маловажно.

"Ако демократите ги загубят, има опасност от запазване на бюджетния дефицит, понеже републиканците отхвърлят данъчните увеличения, а демократите - съкращенията на разходите. Тогава монетизацията на бюджетния дефицит ще бъде точката на най-малкото съпротивление", написа наскоро икономистът Нуриел Рубини, визирайки риска от пускане на печатницата на пари.

Според повечето анализатори основната слабост на първата година на Обама е, че не е бил емоционален, а твърде аналитичен, с други думи, далеч от народа. В кризисната стилистика би могло се каже, че след една година на власт Обама вече е в криза. А по ирония на съдбата както войната в Афганистан междувременно стана "неговата" война, така и

рецесията се превърна в "неговата" криза

прибавяйки към сметката му нарасналата безработица и държавните дългове. "Има много американци, които вече не са сигурни дали могат да се надяват и дали аз мога да изпълня обещанията си", каза Обама в речта си. Но уклончиво им отговори, че никога не е твърдял, че промяната в Америка ще бъде лесна или винаги приятна.

Главният стратег на президента Дейвид Акселрод сега залага на бягство от Вашингтон обратно към хората. Противниците му пък изтъкват, че "той никак не се е поучил от фиаското на първата си година".

Дали ще има "Обама 2.0", или промените в софтуера ще бъдат само козметични, тепърва предстои да видим. Факт засега е разомагьосването.

От: http://dnevnik.bg/