България може да отнесе до 1.5 млрд. лв. глоби за горските заменки

Европейската комисия заплаши България с глоба между 55 млн. евро и 126 млн.евро за 15 от замените на държавни горски земи, извършени в началото на 2009 г. В свое писмо Брюксел обяви намерението си да съди държавата за предоставяне на непозволена държавна помощ в полза на определени частни лица и фирми.

Правителството има 20 работни дни, за да даде отговори.

Премиерът Бойко Борисов прогнозира в сряда, че глобата може да достигне 1.5 млрд. лева ако Еврокомисията анализира информация за всички замени на земи, извършени от 2007 г. до налагането на мораториума. Тази цифра е посочена в анализ на Световната банка за замяната на скъпи държавни парцели по Черноморското крайбрежие и в близост до планинските курорти за много по-евтини парцели.

Въпросните 15 сделки носят подписа на бившия шеф на Агенцията по горите Стефан Юруков, който ги е одобрил през януари 2009 година. Те са сред 47-те сделки, които бяха пуснати за двете седмици от приемането в Народното събрание на мораториума върху замените и публикуването на решението в Държавен вестник, заяви пред Mediapool министърът на земеделието Мирослав Найденов.

Брюксел ще съди България за "само" 55 млн. евро, ако заменената земя по тези 15 случая е останала горска територия. При променено предназначение и дадено право на строеж върху всички тези площи ЕК ще поиска от държавата 126 млн. евро.

В момента Юруков вече е с повдигнато обвинение за част от сделките.

Писмото е получено в Министерския съвет във вторник вечерта, а Брюксел е сезиран от български неправителствени организации. Борисов заяви, че незабавно ще бъде сформирана междуведомствена работна група, която да подготви българския отговор, но допълни, че няма намерение да убеждава ЕС, че няма извършено престъпление.

"Аз няма да съм този, който ще защитава България. Тези (тройната коалиция, бел.ред) са толкова нагли, че ако го направя, те ще излязат и ще кажат, че защитавам заменките. Няма да се опитвам да доказвам, че това, което са правили Станишев, Доган и царя, не е престъпление, защото е престъпление", заяви Борисов

Той призова главният прокурор да реагира незабавно, да се задържат виновниците и да бъдат "снимани". Премиерът заяви, че Народното събрание трябва да потърси всички правни възможности за анулиране на сделките.

Борисов заяви, че няма да говори от името на съдебната власт, която трябва да се произнесе кой е извършил престъпленията.

"Аз питах дали не може тези дела да бъдат заведени срещу тези, които са извършили сделките, но в Брюксел не правят разлика кое точно правителство ги е сключвало. Така всички българи ще трябва да плащаме за далаверите на Станишев, Доган и царя", допълни той.

Борисов призова Стефан Юруков да проговори пред прокуратурата и да посочи кой точно му е казвал кои сделки трябва да минат. "Над всяка заповед има по една резолюция. Съветвам Юруков да каже кой ги е писал тези резолюции", приозва премиерът.

Той допълни, че ако още през август новото парламентарно мнозинство не е гласувало мораториум и върху промяната на предназначението на заменените земи, България е щяла да се изправи пред още по-големи глоби. "Все пак сме успели да спасим част от заграбеното", отчете Борисов.

По-късно през деня земеделският министър Мирослав Найденов се срещна с главния прокурор Борис Велчев, за да обсъдят казуса. От думите на Найденов стана ясно, че страната няма полезен ход, тъй като трябва да докаже за 20 дни, че заменките не са извършени под формата на държавна помощ. Това било много трудно доказуемо, защото са изповядани с подписа на висши държавни служители.

Ако България бъде осъдена ще се върви към промяна на законодателството, за да може държавата да си търси парите от облагодетелстваните лица, добави Найденов. Проблемът обаче е, че към момента не е ясно кои са те. Министърът информира, че другата седмица премиерът свиква съвета по сигурността, на който ще се обсъждат възможностите страната да избегне тежките санкции от ЕК. Найденов притеснен, защото ако България бъде санкционирана ще се създаде прецедент, след който може "завалят" искове за какво ли не.

От парламентарната група на Коалиция за България настояха "спешно" да видят писмото на ЕК за непозволената държавна помощ. Искането бе отправено от депутата Димчо Михайлевски по време на заседанието на парламентарната комисия по зеделието и горите.

Друг червен депутат в лицето на юриста Любен Корнезов обясни, че Народното събрание не може да анулира сключени сделки по замяната на земи дори и двете страни да се откажат от тях. Той заяви, че това може да направи единствено съдът.

Само от април 2008 г. до края на януари 2009 г. са извършени замени на около 18 000 декара горски площи. Разбивката на всички замени, направени преди т.нар. "мораториум", показва, че най-често лесничействата, от които са вадени горски масиви, се намират около последните кътчета незастроени терени по Черноморието или около планинските курорти.

За 2008 г. от масивите на лесничейството в Старо Оряхово на четири пъти са вадени гори. В този горски фонд попадат крайбрежните местности Кара дере и все още небетонираните плажове на Шкорпиловци. Другите "удари" са правени най-често около Варна, Балчик, Несебър, Бургас, Царево, Пампорово, Разлог (в близост до Банско), Бяла, Смолян и София. Европейската комисия тепърва ще анализира тези сделки.

От момента, в който земята попада в частни ръце, се действаше по позната схема.

Голяма част от фирмите или искат промяна на предназначението на земята за собствени нужди или я продават на много по-високи цени. За смяната на предназначението в държавния бюджет са постъпили 60 милиона лева или по 7.35 лева на квадратен метър. Средната стойност на държавната земя при извършваните замени е на стойност от малко над 7 лева на квадрат. След смяната на предназначението на земята обаче цените на терените заради тяхното местоположение скача от 70 до 150 евро на квадратен метър.

В доклад от декември 2008 година на Световната банка на тема "България – бележки относно политиката за управление на горите" директно се говори за злоупотреби. Тези практики представляват "злоупотреби с процедурата за замяна на гори, главно за търговски цели, придружени от значително ощетяване на държава", отчитат експертите на институцията.