Затвореното общество (част 1)

Юлия Латинина

 Долните редове са учудващо точно описание на състоянието на обществото в днешна Русия, направено от сътрудничката на московския вестник „Новая газета” Юлия Латинина. Причината да го предложим на българския читател не е само познавателна. В него ще намерим много познати неща. Българският читател може да си зададе някои въпроси. По какво, например, се различава българската действителност от описаното? Дали вече в България не е по-изгодно да се внася, отколкото да се произвежда? Дали описаният в текста „пенитенциарен праг” не е преминат и у нас? Може ли България да загине от въшки?

Веселин Кандимиров

Краят на този текст също поставя въпроси, този път от всеобщо значение. Очевидно е, че националният характер може да бъде пречка пред изграждането на общество, успешно ползуващо механизмите на пазарния капитализъм. Това се забелязва дори в такива дългогодишни членки на ЕС, като Испания и Гърция. Там, където такова общество се е получило, то е станало не поради промяна на този характер, което едва ли е възможно, а чрез успешното му съвместяване с предизвикателствата на развитието. Но готови рецепти за това няма. Всеки сам трябва да реши въпроса отново.

Българското общество днес трябва да решава същия въпрос. Затова написаното по-долу е важно.

РОЙ, ИЛИ АНТИХЛЕБАР 

Как в същност е устроена днешна Русия

Юлия Латинина

Адам Смит

1.1.   Според Адам Смит, благодарение на пазара всеки човек, търсещ собствена изгода, увеличава общото благо. Когато хлебарят прави хляб, той не мисли за всеобщото благо, той мисли за печалба. Но в резултат от неговата дейност всеобщото благо се увеличава.

Лесно се забелязва, че такова отношение между личното и общественото благо не съществува винаги. Разбойниците, грабещи град, увеличават собственото си благо без да увеличават общественото. Чиновникът, изсмукващ от настоящата си длъжност достатъчно пари, за да купи следващата, не увеличава общественото благо. Историята познава маса общества, в които е било изгодно да си разбойник, а не хлебар.

1.2.   Обществото, в което е изгодно да си хлебар, е отворено общество. Обществото, в което е изгодно да си грабител, е затворено общество.

1.3.   В путинска Русия не е изгодно да си хлебар. Изгодно е да си пожарен, данъчен или санитарен инспектор, който проверява хлебаря. Путинска Русия е сериозен случай на деградация на затвореното общество.

Деградация на икономиката

2.1. Всяка затворено общество деградира икономически. Никой не иска да произвежда – всички искат да контролират производителя. Хлебарят, който се опитва да опече хляб или предприемачът, който се опитва да организира производството на мобилни телефони, показват нерационално икономическо поведение. То не максимизира тяхната печалба, то максимизира уязвимостта им. Рационално икономическо поведение показват чиновниците, изнудващи предприемача за подкуп.

Дори минимално сложната икономическа дейност става невъзможна. Заменя я вносът, защото при него сумата от разходи по транзакциите винаги е по-малка, отколкото сумата от транзакционните разходи за производство. На място се произвежда само това, което не може да се произведе другаде. Например, магазините и летищата в подобно общество все пак ще останат, защото не може жителят на Москва да купува мляко от магазин във Варшава.

2.2. Частен случай на икономическа деградация е невъзможността да се развиват високи технологии. Високите технологии са най-летливата част от икономиката. Във Византия няма нанотехнология.

 

Упадък на мотивацията

3.1. Не по-малко важно следствие е африканизацията на обществото: упадъка на мотивацията и очакванията. Мотивацията „да направя фирмена кариера" се заменя с мотивацията: „да се устроя ня топло местенце”.

Равнището на образованието пада, системата от жизнени стимули на учащите се разрушава. Ако федерален съдия получава доход от 500 хиляди долара месечно, няма никаква рационална причина да се учиш заради основна заплата от 500 долара. Честността и образованието стават икономически абсурдно поведение.

3.2. Следствие от упадъка на мотивацията е пълният упадък на образователната система. Илюстрация на такъв упадък може да послужи, например, „международния филиал на юридическия факултет на Московския университет в Женева”. За съществуването на това учебно заведение стана известно след като четирима учещи в него организираха в Женева автомобилни състезания с „Ферари” и „Ламборгини”. Ръководил „международния филиал” някой си г-н Хасанов, няколко години преди това арестуван точно в сградата на Московския университет за кражба на 10 милиона долара от правителството на Азърбайджан, а преподаването, съгласно сайта на МГУ, се е водело в Женева на руски.

За качеството на дипломите от това заведение може само да гадаем: поразително е не това, че богатите недоносчета не са могли да постъпят в Оксфорд или Харвард. Поразително е, че техните бащи не са го намерили за необходимо.

Мотивационният рак поразява не само настоящето, но и бъдещето на обществото.

Деградация на управлението

4.1. В условията на затвореното общество всяко равнище и всяка част от системата за управление се превръщат в държавна корпорация, заинтересована да максимизира ареала, от който взема подкупи. Стратегическата вреда, която се нанася с това на обществото, не се взема предвид. Да вземем например, Министерството на финансите. Кака е направен руския  бюджет?

Той е направен така, че да максимизира властта на всеки отделен чиновник над бюджетното разпределяне и властта на министерството над страната. Фактът, че губернаторите, получаващи пари от центъра, не са заинтересовани от развитието на данъчната основа на своята територия, а са заинтересовани да отчуждават и присвояват местния бизнес, не влияе върху мотивацията на чиновниците от министерството. На тяхната мотивация като група влияе само фактът, че колкото повече губернатора зависи от от центъра, толкова повече келепир ще има за центъра, тоест, за самите чиновници. В затвореното общество всяко равнище на управление се стреми максимално да разшири обема на потенциалните кражби.

4.2. При това системата престава да изпълнява даже заповедите от горе. Например, строителството в Сочи е личен проект на Путин. Обаче строежът се движи вяло, защото две групи враждуващи чиновници искат от всеки изпълнител огромни суми. Ако платиш само на едната, втората ще провали проекта, а ако платиш на двете, сумата на подкупите ще превиши всяка възможна печалба от проекта.

4.3. Системата се държи така, сякаш всеки чиновник – не само Путин – е център на псевдоуправлението. Всеки иска да решава всичко.

Деградация на насилието

 

5.1. Навремето американският икономист Артър Лафер е забелязал, че ако размера на данъците мине определена граница, тяхната събираемост пада. Това явление се нарича „крива на Лафер”. Очевидно такъв праг съществува и при престъпленията. Дмитрий Каменщик, съсобственик на летище Домодедово, нарича този праг „пенитенциарен праг”. 

5.2. В страна, където количеството на престъпленията е над пенитенциарния праг, разследването им става безсмислено. При превишаване на пенитенциарния праг системата на институционално насилие престава да предотвратява престъпленията и започва да ги поражда.

5.3. Всяка система се характеризира не от грешката. Всяка система се характеризира от реакцията срещу грешката. В настоящия момент, ако милиционер или чиновник извършат престъпление, системата се опитва да ги защити.

5.4. Като резултат, първо, престъплението престава да бъде престъпление и се разглежда като привилегия, предоставена на чиновника.

5.5. Второ, охранителните органи престават да вършат това, за което са предназначени, тоест, да разкриват престъпления. Често се смята, че милицията или прокуратурата не работят, когато трябва да се накажат вишестоящите. Това не е така. Системата не работи по принцип.

Ето прост пример: на 20 март 2009 направо на пистата на летище Внуково неизвестни въоръжени лица за 24 секунди ограбиха куриер, пренасящ 43 милиона рубли от Махачкала. Такива куриери, носещи наличност, преди това постоянно ги ограбваха сътрудниците на милицията от летището, но след като беше заведено углавно дело, стана грабеж от „неизвестни лица”, прекрасно запознати, впрочем, със системата за безопасност на летището. Ще напомним, че Внуково е правителствено летище и, по презумпция, вместо въоръжени крадци, на него могат да проникнат терористи. На теория безопасността на Путин е по-важна от безопасността на шайка ченгета, грабещи преносвачи на криминални пари. Но извършителите така и не бяха разкрити.

5.6. Трето, подчиненият изпълнява заповедта на началството само ако то максимизира собственото благо на подчинения. Другояче казано, в такава система няма заповеди, има само поръчки. Отношенията между началник и подчинен много приличат на отношения между двама търговци, купувач и продавач. Продавача е началникът, който предлага темата, но купувача ще купи само ако това му е изгодно.

5.7. И четвърто, когато системата все пак изпълнява заповед на началството, тя не е способна да го изпълни качествено. Пример е углавното дело срещу Ходорковски, обвинен във физическа кражба на целия произведен от ЮКОС петрол.

(Следва част 2)

Съвместна публикация с блога на Веселин Кандимиров - http://kandimirov.com/