Детинщините на България

“Селскостопанска машина от България се изнася за Германия на цена 14 000 евро. След няколко препродажби между германски и ирландски фирми и с плащания през офшорни компании тя се връща в България. Машината вече е купена срещу 340 000 евро с пари от САПАРД, върху нея обаче все още стои надписа "Произведено в ГДР". С този прост пример Елизабет Шпербер, шеф на отдел "Селско стопанство" в Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), обясни престъпната схема, чрез която е действала групата на Марио Николов.

Изказването бе направено по време на семинар "ОЛАФ-пазителят на европейските фондове", организиран от клуб "Журналисти срещу корупцията", и бе допълнено с кратък преглед на престъпните практики, установени при усвояването на еврофондовете по програма “Сапард”: “плащане на подкупи за всяка молба; служби, които след това прикриват от проверяващите проблемните молби; наличие на връзки между престъпниците и официалните лица”.

Според нея държавните институции по-скоро са прикривали злоупотребите, отколкото са си сътрудничили с европейските си колеги. Шпребер посочи, че в момента нейният отдел разследва 25 случая със злоупотреби – част от голяма схема, в която са навързани около 60 български, европейски и офшорни фирми, замесени в измами за субсидии за машини и оборудване.  – и че в тази схема влизат и подсъдимите Мерио Николов и още осем свързани с него лица.

Характеристиката на самата група Стойков – Николов, която стана основния скандален прецедент в доклада на ОЛАФ от юли миналата година, въз основа на който ЕК замрази плащанията по еврофондовете, а след това и отне акредитивите на две от опериращите с тях агенции, е сама по себе си достатъчно показателна: "Те са изключително гъвкави. Говори се, че имат връзка с хора от правителството и някои държавни агенции. Има данни, че те са занимават с данъчни престъпления, измами, фалшификации на документи и незаконен внос на месо". Шпребер не пропусна и да изрази своето недоумение от факта, че хората, злоупотребили с 7.5 милиона евро от САПАРД, са пуснати под гаранция от 5000 евро. "Казвам го, защото в другите страни това не е така. Очакваме какво ще реши съда, но нормалното е този, който е оркестрирал, също да получи присъда."

Отговорните? Това са според Шпребер “старите момчета” от администрацията, които не смятат да променят своя манталитет и искат да я карат така, както досега. От думите й обаче стана ясно, че в ОЛАФ съвсем не се съмняват в съществуването на политически чадър над корумпираните – и че знаят много точно защо по скандалния случай с групата Николов – Стойков немските помагачи са вече осъдени, а българските изобретатели на престъпната схема още не са. "Публикувано бе, че Николов е давал бонуси на хора, които след това са ги давали на партия.” – каза тя. – “Ние гледаме на това по един точно определен начин. Ще чакаме произнасянето на съдебната система. Партиите трябва да са особено внимателни, когато стане дума за приемане на пари от заподозрени лица".

Партията, която трябва да бъде особено внимателна, е БСП. Марио Николов е неин привърженик и тъкмо той е давал големи суми пари на свои подчинени, които после са ги внасяли до стотинка в партийната каса – за да се заобиколи закона за финансиране на политическите партии, чиито текстове предполагат ограничения за финансирането от едно физическо или юридическо лице. Сергей Станишев трябва да бъде особено внимателен, защото тъкмо той посети неговата птицекланница в село Чубра по време на предизборната кампания през 2005 г и похапна от вкусните му пилешки бутчета. Георги Първанов трябва да бъде особено внимателен, тъй като бизнесменът Любомир Стойков е сред основните спонсори на неговата президентска кампания.

Трябва – но не са, защото много добре знаят каква илюзия е да се вярва на българската съдебна система – особено когато става дума за дела срещу приближени на силните на деня. Служителите на ОЛАФ ще има дълго да чакат тя да се произнесе: ще има медиен шум, загрижени приказки на главния прокурор, имитация на някакви следствени действия и шумното им изтъкване – но до присъда така и няма да се стигне. Ще остане само врявата, уверенията от високопоставени лица, че всичко е наред и че нещата се движат, осъзнаването на еврочиновниците за това, че сме непоправими, нашият срам от това да ни наричат най-корумпираната страна в ЕС.

Срамът, да – като че ли само той ни остана. Нито Станишев, нито Първанов обаче ще изпитат такъв. Когато благодарение на техните бакии на България бяха наложени безпрецедентни финансови санкции, те в един глас твърдяха, че Европейската комисия била прилагала “двоен стандарт”. В този смисъл е актуален коментара на Волфганг Хетцер, съветник на генералния директор на ОЛАФ: “Не виждам аргументи, че към България се прилагат двойни стандарти от страна на Брюксел. В никакъв случай не твърдим, че корупция има само в България, напротив, тя е разпространена в целия ЕС, сигурно и в целия свят, но това не е и не може да бъде оправдание за престъпно поведение. В този смисъл подобни твърдения звучат детински.”

Казано в прав текст: детински. Детинско е очакването, че номерата им ще минат – не е детинско обаче дебелоочието, с което продължават в същия стил – въпреки че Европа отдавна е установила, че царят е гол. Паралелно с тези изказвания и буквално същия ден – като тяхно потвърждение се оказа, че фирмите на двама депутати от управляващото мнозинство - Стоян Проданов (БСП) и Юнал Тасим (ДПС), са спечелили поръчка по програмата "Регионално развитие", а доскорошният член на Висшия съвет на левицата Мадлен Стоянова е спечелила проект по "Околна среда" с дружество, регистрирано само месеци преди търга.

След разследване на “Дневник” пък  бе установено, че обединението между фирмите на Тасим и на Проданов "Билд-консулт" е спечелило още две държавни поръчки - на регионалното министерство, една от които е по оперативната програма "Регионално развитие" – като общата стойност на трите поръчки надхвърля 1.6 млн. лв. Нищо, че уж има закон за конфликт на интереси – впрочем съзнателно блокиран и осакатен от мнозинството, за да се избегне наказанелната отговорност при подобни прецеденти. Нищо, че според правилника на НС депутатите не могат да участват в управлението на търговски фирми. Нищо, че в търговете за тези поръчки са участвали фирми, които са предложили по-ниска цена от офертата на депутатското дуо Проданов – Тасим. “Старите момчета” ще си я карат както си знаят, пък ако от ЕС пак ни наложат санции, ще подемат старата песен за “двойните стандарти” – колкото и инфантилно да звучи.

Към инфантилизма на българските държавни мъже обаче трябва да се прибави и този на българските граждани, които виждат в лицето на Европейския съюз институцията, която ще наложи политически борд в България, ще накаже виновните и ще въздаде справедливост. Уви – ЕС е общност, която се е договорила да следва определени ценности и да спазва определени правила – нищо повече от това. Не е нито полутбюро на КПСС, нито пък Големият брат, който ще ни води за ръчичка. В този смисъл трябва да бъдат запомнени и думите на цитирания Волфганг Хетцер:  “Бих искал да подчертая, че ОЛАФ не е месия. Ние имаме ограничени правомощия и не можем да заемем мястото на българската изпълнителна и законодателна власт. ОЛАФ може само да сътрудничи”.

Иначе казано: дали ще бъдем европейци или не си е наш проблем – и трябва да си го решим сами. Не можем обаче много дълго да баламосваме света, наметнали белгийска мантия, изпод която се подава кирливата антерийка на бай Ганьо. Механизмът, по който можем да скъсаме с детинщините, е нашият изборен вот – дано и този път не се подадем на собствените си детенщини и не пропилеем и за пореден път своя шанс – защото този път може и де е последен.