Николай ФлоровИ така, както казва вица, Фердинанд изпратил на един английски лорд кола Форд да научи един шоп на английски език. След време Фердинанд получил на чист български език писмо от лорда: «Драги Фердо, нечем ти Фордо. Узми си шопо. Лордо.» Дали шопа е научил английски не се разбира от вица.
Премиерът ББ (да не се бърка с Бриджит Бардо) има свои приоритети и между тях на първо място са мускулите. По неговите думи езиците «не му се удават». Не знаем на кое място са езиците, но знаем, че по пътя за летището премиера учи английски. От единия джоб вадиш думички, запомняш ги и ги слагаш в другия джоб. Това, както и да го погледнем, е процес на просветление – така премиерът ще научи каква е разликата между intelligence и intelligentsia. Къде е Тато да го види?
За президента въпроса е по-друг – той отдавна е въведен в тайните на английския. Той например знае какво е sniper понеже обича да натиска спусъка, тоест както казват англичаните той е trigger happy. Освен това като ченге се движи между ченгета. Някой дори каза, че се движи между образовани ченгета, макар че не е сигурно има ли такава категория, особено с английски език. Когато той е трупал в досието си тая част, която после ще заличи, на мода беше френския, понеже френския беше по-малко империалистически от английския. И досега ще чуете Митьо Гестапото с пура в едната ръка и телефонче в другата да казва: «...ние казахме на цялата наша френска резидентура...» (става дума да търсят парите на Тато). Славни времена: предполага се, че френската резидентура е знаела френски. Иначе за софийската публика и за витрина пред чужденците в София можехте да видите вестник «Юманите Диманш», който изчезваше когато френските работници стачкуваха, за да не видят българите, че френските комунисти могат да стачкуват.
Та да си дойдем на думата, президента е в много по-изгодно положение за учене на английски от премиера, понеже може да го прави и тайно. Да учиш тайно английски е важно – не се излагаш пред партийния електорат. И без това за всяко партийно ченге е мъчително труден пътя да си изкълчи езика от «Другари и другарки» през «Дами и господа» та до «Ladies and Gentlemen” – прекалено много езици. А в партийния електорат има хора като Румен Петков, които «винаги ще сме верни на Русия, а пък другите да си е..т майката».
По тая причина случаят с Румен Петков е по-специален – него не го тормозят шекспирни въпроси от сорта на “to be or not to be”, както не го тормози факта, че всеки може да види и партийните му сливици през празните места между зъбите му. Една възможност той да погледне срамежливо към английския е Татяна Дончева – неговия немесис, с която той води фройдистка престрелка още от времето на неговото парламентарно волнодумие, когато на всеослушание търсеше обяснение за нейните партийни девиации в празната й спалня. Тя обаче днес е на върха на славата си и ако Румен има каквито и да е намерения (повтарям, каквито и да е намерения), с английски познания той би могъл да я впечатли.
Със Станишев е друго, той е син на оная бандитска фракция в партията, която колкото и да се биеше в гърдите за вярност към Съветския съюз, пращаше децата си да учат английски език, защото той бил «езика на бъдещето». Какво точно са искали да кажат с това, как мислите?
Въпросът с руския и турския обаче е лесен: 1.4 милиона българи са посетили Турция за една година и още толкова подсмърчат по турските сериали, което според списание «Икономист» показва накъде е бъдещето, тоест интереса клати феса, точка. Казано на чист български, тук шменти-капели няма.