МАЙТАПА НАСТРАНА – ЖЕНИ В ПОЛИТИКАТА

Татяна Кметова – запомнете това име, драги читателю. В една иначе прилична, но много окълцана при превода статия в «Ню Йорк Таймс», тази жена заявява, че при комунизма се е очаквало жените да работят наравно с мъжете и често представителите на двата пола получавали еднакво заплащане. По думите й в България никога не е имало феминистко движение, а в края на 70-те години страната е имала най-високия процент на работещи жени в света. «При комунизма жените в България бяха представени в почти всички области на живота, от ръководители на заводи до медици» - казва тя.

Сега , драги читателю, разбирате защо кръвното ми подскочи с 200 процента. Това очевидно комунистическо хермафродитче си е присвоило правото да говори с обобщителен замах за жените при комунизма! Дайте да видим сега за кои жени тя си позволява тия словесни мастурбации? Дали не става дума за ония  комунистически години, когато червилото или носенето на кожи беше забранено като знак за принадлежност към упадъчната буржоазия? Или колко равноправна например се е чувствала жената, на която милиционери на улицата са рязали късата поличка като проява на западно влияние?  

Дали пък госпожа Кметова не си спомня с носталгия за  оня изчезнал образ на жената с мотика  - ТеКеЗарското звено жени с мотики, рано на полето, без мъже, осем часа помпане на мускули, после в къщи да готвят  и хранят  деца и мъж.  Може би госпожа Татяна Кметова не е виждала техните буреподобни снаги и опечени като на чеверме лица? А може би тя не знае как тия истински български културистки бяха местени далече-далече от шосето, по което понякога минаваше автобус на «Балкантурист», пълен със западни гъбки с розови коси, които не трябваше да видят комунистическото равноправие на жената в действие? Такива като госпожа Кметова изглежда си представят как комунистическата жена с мотиката се връща от полето, взима си топла  bubble bath, след която любимото й ухание на Кристиан Диор или Шанел – и поема вечерната си роля  на жена.

Как мислите, помирисала ли е циганско гето госпожа Кметова в живота си? Тя например би могла да ни отвори очите с някои статистики за равноправието на циганките и равнопоставеното им заплащане при комунизма. Но да кажем, че циганките не са добър пример и да вземем помачките и туркините, тия модели за трудово равноправие, тия амазонки на «Булгартабак», чиито мъже и синове блъскаха по социалистическите строителни обекти и по вилите на комунистическите величия като трудоваци или по безизходност  наемници, зачеващи всеки път по едно дете в кратката почивка между два гурбета.

Аз пък ще ви кажа какво аз мисля. А аз мисля, че госпожа Татяна Кметова е типично лъжливо комунистическо организъмче, наредена на вимето на «Отворено общество» - и е така жалко, че свободната българска жена още не се е научила да търси отговорност за думите й и за това, че като политическа проститутка тая жена днес живее в капиталистическа система, която беше установена със старателните усилия на собствената й партия, изпроституирала собствените си идеи след нейния пълен икономически крах.

Вие обаче няма да видите, драги читателю, днес тая жена да води жените на демонстрации  и протести срещу неравноправието на жените. Нито тя ще поеме курса на въоръжена борба, за да защити правата на жената. Партията, или по-точно казано мафията, я е залепила на филантропичното виме на един класически капиталист като Джордж Сорос, и ако българската жена днес знае какви са правата й като свободна личност, тя би трябвало да търси сметка за всяка похарчена стотинка в нейната организация и специално за приказките, които бръщолеви.