Вие сте тук: Начало » Анализи A | A-Пак ли ще се пее “От стрелата на дивака...”

- В предложенията за реформа на БАН има идея да се слеят институтите по история и балканистика и центърът по тракология. И хората отстрани си казват: Защо пък не? Вие как ще им отговорите?

А. Костов: Какво ще стане, ако обединим пилоти, моряци и пехотинци в едно, та те всички са военни. От такова обединение никой няма да спечели, напротив. Именно специализацията във всяка област - в нашия случай в науката - дава възможност да се постигне по-голям прогрес в развитието. При осъществяване на промените в БАН не трябва да се пренебрегват създали се традиции в резултат на натрупани знания и инвестиции в изграждане на специалисти. А при нас става дума за почти половин век.

- В сайта на БАН вече е публикуван вариант за структурната реформа. Искате ли да има реформа?

- Ние сме за реформа, но имаме резерви и несъгласия с обявените намерения. Съществуват неясноти. Моите уважения към хората, пряко ангажирани с реформата - това е тежка и отговорна работа, но мисля, че трябваше наведнъж да се обявят всичките й параметри. Проектът за преструктуриране е само един, макар и важен, елемент. Трябва обаче да е ясно по какъв начин ще се правят промените, какви изменения ще има в Устава на БАН, как ще се реализира финансирането и т.н.

Ние имаме сериозни възражения по предлаганата структура. Не говоря за цялата академия, а само за хуманитарните науки. Не намираме ясни, и дори никакви, аргументи защо и как се обединяват институти от това направление.

Всички, както обществеността, така и учените от институтите, са объркани от противоречивите новини, които идват по различни канали и главно от медиите. Оставаме с впечатление, че не са ясни целите и задачите на предлаганата реформа. Основното за такава огромна промяна е да се върви към по-добри и качествени научни изследвания, но нека не се лъжем - това става с осигурено финансиране. От това, което чуваме, става ясно, че преструктурирането на БАН не може да доведе до икономии.

Така че и академията, и правителството трябва да търсят други пътища.

Б. Бобев: Това е един от основните проблеми. Ако някой твърди, че науката не е стратегически приоритет за нормално общество и нормална държава, той просто бърка, тя е. Не бива да се допуска необходимата реформа да се прави на парче - изпитвам нелепото усещане, че на моменти просто се симулира активност.

- Защо реформата в БАН закъсня? 

- Нито едно мнозинство в последните 20 години не намери политическа воля и не потърси обществена подкрепа да нарече нещата с истинските им имена. Промяната е жизнено необходима, но тя трябва да се извърши с ясни критерии и при разумно разполагане във времето. Не бива да се предприемат драстични действия от декември до февруари, а да се планират и преследват цели за минимум пет години напред.

- Сега знаем, че целта е да се спестят няколко десетки милиона лева.

- А какви инвестиции ще бъдат задраскани и пропилени? Освен това начинът, по който е зададена структурната реорганизация (не бих нарекъл предложеното реформа), навежда на сериозни съмнения, че това ще се случи. В нашия вариант например става дума за сливане на три звена, които имат различен предмет на дейност и обект на изследвания. Институтът по балканистика е мултидисциплинарен и комплексен, той се занимава с регионална проблематика в твърде широки аспекти. Какво ще се постигне при това сливане? Ще се спестят (може би!) 3-4 административни бройки, а какво ще стане с цената на пререгистрацията, със съдбата на научните проекти (някои от тях международни), с дългогодишни ангажименти? В крайна сметка, ако се преустройва администрацията, защо не се разсъждава първо за централното управление?

В проекта на управителния съвет се заявяват принципи, които са в пълно противоречие с някои от предложенията. Например повишаване на компетентността чрез групиране на научните сили. В нашия случай това не може да се случи, напротив, нещата доста ще се размият. Избягване на дублиране на тематиката - няма такова нещо при тези три звена. Или отчитане препоръките на международната оценка за жизнеспособност и перспективност на звеното - това вече звучи съвсем несериозно.

- Може ли да кажете колко струва тази оценка, направена на БАН по нейна поръчка от Европейската научна фондация и от Европейската федерация на националните академии на науките? 40 учени от 17 страни изследваха институтите на БАН.

- Не зная точно, говореше се за 200-300 хил. евро. Дали те са директно от държавния бюджет, дали от този на академията, дали по линия на международно финансиране - няма значение. Направена е сериозна инвестиция, а сега се пренебрегват препоръките на тази оценъчна проверка.

- Вашият институт обаче е получил високи оценки.

- Така е, те са по-високи от другите две звена, с които се предлага сливане. По-важното е друго - Институтът по балканистика е оценен като мултидисциплинарен, отчита се нашата видимост в национален и международен план, дава се добра перспектива за развитието му като регионален лидер.

И, забележете, изрично не се препоръчва сливане с Института по история. Очевидно принципите на проекта за преструктуриране са твърде безпринципни...

- Да, но реформа е необходима. Какво според вас трябва да включва тя?

А. Костов: Механичното сливане не носи кой знае какви финансови икономии, но съдържа редица негативи. Да вземем за пример библиотеките на тези институти, едно обединение би било истинска катастрофа. Ние имаме огромна библиотека, от която загубихме при няколко местения изключително ценни книги, които са важен капитал не само за института, а и за страната.

Ако се търси засилване на координацията между отделните институти, които имат допирни точки в изследователските си области, то може да стане по друг начин, а не с административни критерии. Например чрез стимулиране на общи проекти. Може би за техническите или естествените науки има резон за обща база с апаратура и инструментариум, но при нас трудът е основан на книги и документация.

Б. Бобев: В историята на БАН винаги е имало две основни направления - на, условно казано, точните и природните науки, от една страна, и на хуманитаристиката и обществените науки, от друга. Ние не се опитваме да кажем как да се преструктурира първата сфера, но много често перспективите на хуманитаристиката се задават от хора, които нямат нищо общо с нея. Това е на път да се случи и сега - в създадената към Общото събрание на БАН 9-членна комисия за структурните промени има по един представител на обществените науки и хуманитаристиката. Като начало трябва да се създаде поне отделна комисия за тях - другото е несериозно. Изглежда, има хора, за които едно изследване (статия, студия, монография) не е материален научен резултат.

- В България е лесно да обидиш човек от науката.

- Този грях във всеки случай не е на научната колегия, а по-скоро на политическата класа и държавата. Изкушавам се да цитирам Айн Ранд, без да визирам конкретно никого: “Те не са способни да схванат такова нещо като абстрактна наука. Могат да я преценят само с оглед на последната играчка, която им е произвела...”

Някога, на манифестациите в София, се пееше една песен май по текст на Георги Кирков: “От стрелата на дивака до железний път, всичко плод е на ръката, да живей трудът...” Безумно е просто защото е точно обратно - всичко е плод на главата, на разума, на силата на интелекта.

Именно там е и неправилната представа за науката, битуваща в съзнанието на много хора.

- С какво е толкова важен Институтът по балканистика?

- Промените в Европа след 1989 г. се развиха най-драматично на Балканите. По света се създадоха балканистични центрове. Ние имаме готов, с дълбочинно познаване на материята, с широка езикова и многоаспектна научна подготовка. Едва ли е случайно, че имаме добри контакти и договорни отношения с някои структури на МВнР, че при нас се подготвиха хора, реализирали се като качествени и уважавани дипломати именно в региона, че от нас се търсят експертни становища.

Ролята ни би трябвало да нараства с оглед очакванията на партньорите ни от ЕС за регионална експертиза, за теми като Западни Балкани, Турция и ЕС и т.н. При едни неразумни и необосновани сливания цялата тази експертиза и дълбочинност би се капсулирала и размила.

А. Костов: България е разпознаваема в света с немного положителни неща. Смея да твърдя, че в научната област Институтът по балканистика е “запазена марка”, която се ползва с международен авторитет, граден бавно и търпеливо.

Ние обогатяваме националния научен продукт със сериозни изследвания в сферите на регионалната социално-икономическа история, на международните отношения, на византологията, османистиката, културологията, социалната лингвистика, политологията.

Ще бъде голяма грешка не само за БАН, но и за страната, ако я загубим. Нещо повече, институтът е част от верига от подобни научни институции, съществуващи и в съседните държави (Гърция, Румъния, Сърбия), и на Запад (Париж, Виена, Оксфорд и много други), и неговото фактическо ликвидиране или лишаване от самостоятелност в момент, когато страната ни като член на ЕС претендира да играе водеща роля в региона, е контрапродуктивно и ще бъде лош сигнал към нашите партньори.

 От: http://www.24chasa.bg/