Комисията по досиетата е обявила над 2600 сътрудници на ДС

Борис Николов

Комисията по досиетата е осветила за три години 2616 души като съпричастни към структурите на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на БА от общо 88 576 души проверени. Това съобщи в понеделник председателят на комисията Евтим Костадинов по време на кръгла маса на тема "Правото да знаем и разкриване на архивите на ДС".

Членът на комисията Валери Кацунов съобщи от своя страна, че средно около 3% от населението на бившите социалистически страни са били свързани по някакъв начин с репресивния апарат на комунистическите режими.

Към момента комисията е приела в архива си 30 179 дела, което е твърде малко. За сравнение приетите досега дела представляват 392 линейни метра документи, като предстои да бъдат приети общо около 20 линейни километра архивни дела.

Една от причините е в липсата на сграден фонд. Според Костадинов умишлено е било забавено решението на Министерски съвет във връзка със събирането на архивите в сградата в Банкя. Освен това за 2007 година е бил отпуснат много малък бюджет на комисията, за да бъде тя "вкарана в капан". Тогава за изграждането на сграден фонд са били отпуснати едва 1.1 млн. лева.

Кацунов отбеляза, че освен това за обработката на огромния обем документи комисията се нуждае от около 500 архивари.

Срещу комисията за три години са заведени 45 дела, като 20 от тях вече са приключили на втора инстанция в нейна полза. Повече от 3000 души са посетили читалнята на комисията от създаването й през 2007 г. досега, а повече от 7500 души са подали заявление за достъп до документи.

По време на кръглата маса стана ясно, че предстоят законови промени, които да регламентират по-пълен, бърз и лесен достъп до архивните документи, след като още в началото на мандата премиерът Бойко Борисов обяви намерение да премахне всички ограничения при разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност.

Костадинов обяви, че при управлението на тройната коалиция е имало спънки пред работата на комисията, а сега се работело в спокойна атмосфера.

Членът на комисията Екатерина Бончева постави акцента върху няколко манипулативни тези, които според нея вече са категорично опровергани – че всички досиета са унищожени и сега се вади избирателна информация, че обявяването на документите застрашава националната сигурност и че членове на БКП не са били вербувани за сътрудници или назначавани за щатни служители на ДС.

"Отсъствието на политическа воля и на граждански натиск е основен проблем през всички тези години по отношение на досиетата", посочи Бончева.

Тя обърна внимание и на факта, че не е било задължително сътрудниците да дават писмено съгласието си да работят за ДС, както твърдят мнозина от обявените като агенти. В документите се срещали обяснения като "няма да взимаме декларация за съгласие, за да него обидим" или "защото е активен комсомолец и не се бои да сътрудничи".

Бончева съобщи, че са намерени прикрепени към много досиета картончета с указание при проверка за съответния човек да бъде даван отрицателен отговор са наличие на връзки с ДС. Такива бележки са поставяни между 1995 г. и 1998 г.

По време на кръглата маса бяха припомнени и проучвания на НЦИОМ от март 2008 г. и март 2009 г., според които 60% от българите не желаят участието във

властта на лица, свързани с ДС. В същото време обаче 2/3 от хората не се интересуват от темата за досиета.

Най-консервативни към ДС са избирателите на БСП, а най-заинтересовани са поддръжниците на ДСБ. Не се интересуват категорично от досиетата най-младите до 29 г. и най-възрастните над 59 г.

От: http://mediapool.bg/