Вотът: комикси и стари патъци

Понеже умря циганката, дето хвалеше правителството, то реши да се похвали само. И да запуши устата на опозицията с мърлявия парцел на логореята.

            Станишев взе думата и говори, говоори, говооори. Цял час и четиридесет минути. След него взеха думата разни министри и говориха, говоориха, говооориха – също тъй дълго, напоително и безсмислено.

Целта на упражнението е ясна: и нищожното малцинство, интересуващо се все още от политика, и българският политически зевзек са търпеливи същества и са склонни да изчакат, ако се вижда надежда за сериозен дебат или за сеир. Но никой не е способен да изчака и да изтърпи точно това правителство да се хвали със своите успехи. Дори и българските политически зевзеци. Дори и домакините, които от нямане какво друго да правят са решили да гледат телевизия. Дори и – о, Боже! – самите депутати. Те също – и тези от опозицията, и тези от управляващите – само си търсеха повод да се изнижат от залата, за да не слушат това скудоумие.

Стратегията на обезсилване на вота на недоверие, използвана в този случай, е стара – за пръв път я използваха министрите от кабинета на Филип Димитров, когато Доган се опитваше да вземе главата на Стефан Савов, тогава председател на НС, като първа стъпка към договореното вече с комунистите (комунисти – да, защото никакви социалисти не сте!) и с напазаруваните от Мултигруп “сини мравки” правителство на Беров, запомнено от историята като “правителството на мафията”. Та тогава министрите ставаха един по един и говореха, само че за разлика от настоящите имаха какво да кажат, имаха също сиво вещество под черепите си, а не само език в устата. Би било любопитно някой да изрови тогавашните стенограми и да ги сравни със сегашните, за да се види разликата.

Премиерът поредели мотивите за вота на недоверие като “изсмукани от пръстите и налудничави”, но благодари на опозицията, че му е дала възможност да направи още един отчет на кабинета. Проблемът е, че няма нужда от още един. Няма нужда дори от един. Защото няма какво да се отчита. Отчитат се успехи, на провали. За провалите се поема отговорност. Само че тази дума просто я няма в речника на Станишев.

Вместо нея има бла-бла-бла. Сред успехите са приемането в ЕС и високия икономически ръст през последните години. Само дето приемането ни в ЕС беше договорено преди правителството на Станишев, а високия икономически ръст се дължи не на държавната администрация, а на българския бизнес и преди всичко на чуждите инвестиции – които са естествено следствие от приемането ни в ЕС. Същите, както посочи и сам премиера, са над 20 милиарда евро за периода 2005-2008 г. Точно на тях се дължи този ръст от 6.3% средно на година – ако премиерът може да смята, би могъл и сам да го изчисли.

Но не, той държи и чуждестранните инвестиции да бъдат вписани като негова заслуга. Основни причини за интереса на инвеститорите били “атрактивната данъчна система, стабилната политическа среда и предвидима икономическа система”. Това не е виц. Това е изказване на министър председател. Само най-пресните примери: спрямо “атрактивната данъчна система” – скандалите за злоупотреби в НАП. Спрямо “стабилната политическа среда” – схемата, по която работи триглавата коалиционна ламя в неравноделен такт 3-5-8, с обръчите от фирми и корупционните си практики. Спрямо “стабилната икономическа система” – внезапното оставане на България без газ, без резерви от такъв и без алтернативни източници.

Докато течеше тази безмислена говорилня, в кулоарите се раздаваха комикси. В тях: Станишев как тича по три писти едновременно, как стои пред стъклен буркан с пачки пари, как в одежди на шериф лепи обява “WANTED 100 000 души за работа". В същото време петдесетина протестиращи навън замеряха парламента с обувки.

Би трябвало да е обратното. Би трябвало обувките да прелитат в пленарната зала, а навън да се раздават комикси за смехотворните герои вътре.

Или може би депутатите от опозицията са дошли босоноги на работа?