Държавните помощи – европейският и българският аспект

Дебатите по повод извършените замени на държавни имоти с имоти частна собственост поставя на преден план въпроса налице ли е забранена държавна помощ, когато е извършена злоупотреба или дори престъпление при сключването от държавен орган на сделка против интереса на държавата.

Европейската регламентация на държавните помощи е залегнала в основополагащите договори на Европейската общност и ЕС. Чл. 87 от Договора за създаване на Европейската общност (сега чл. 107 от Договора за функциониране на ЕС) предвижда: "Освен доколкото е предвидено друго в този Договор, всяка помощ, предоставена от държава членка или посредством държавни ресурси в каквато и да било форма, която изкривява или заплашва да изкриви конкуренцията, давайки предимство на определени предприятия или на производството на определени стоки, ще се счита за несъвместима с вътрешния пазар, доколкото тя засяга търговията между държавите членки."

Зад тази формулировка се крие логиката, че за да функционира вътрешният пазар като територия на свободна търговия и неограничена конкуренция, е
 
недопустимо част от предприятията да се ползват от подкрепата

на публичните ресурси на своята държава и по този начин да имат несправедливо конкурентно предимство спрямо останалите участници на пазара. Договорът, който води до пълно отваряне на националните граници за свободна търговия от всички граждани и фирми на ЕС, се крепи на разбирането, че никоя от страните няма да допусне мерки, които поставят гражданите и предприятията на останалите държави в неравностойно конкурентно положение.

Държавите от ЕС приемат, че гарантирането на тази равнопоставеност в конкуренцията е от такава важност, че са поставили единствено в ръцете на Европейската комисия (ЕК) и на Съвета на ЕС възможността да разрешава предоставянето на държавни помощи.

Разрешаването на мерките, представляващи държавни помощи, става или посредством групово освобождаване на цели категории помощи (например с Регламент 800/2008/ЕС), или посредством индивидуално освобождаване на съответната мярка - след уведомление от страна на държавата членка и изрично или мълчаливо разрешение на комисията.

Основните критерии за наличието на държавна помощ

които ЕК извежда, са:
1. Да има трансфер на ресурси от държавата към дадено частно лице - например чрез субсидия или спестяване на разход

2. Този трансфер да води до получаване на икономическо предимство, което получателят не би имал при нормални условия – например придобиване под пазарната цена

3. Да има селективност - на едни да се дава това предимство, а на други – не

4. Мярката да има (дори само потенциален) ефект върху конкуренцията и оборота в ЕС.

Налице са и допълнителни критерии, специфични за различните видове помощ, които могат да приемат всевъзможни форми – от пряка субсидия, през предоставяне на стоки и услуги под пазарна стойност, данъчни облекчения до увеличение на капитала с държавен ресурс при непазарни условия.

Очевидно е, че критериите за преценка са на първо място икономически. Същото важи и за мерките, които могат да бъдат предприети за отстраняване на ефекта от една незаконна държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар. Регламент 659/99/EC задължава Европейската комисия да проучи всяка информация, достигнала до нея за наличието на недопустима държавна помощ. В хода на това проучване тя може да изиска информация от държавата, за която се твърди, че е предоставила тази помощ.

В рамките на разследването комисията може да постанови предварителна мярка, с която или да спре предоставянето на незаконната държавна помощ, или да задължи държавата да възстанови разследваната помощ до окончателното решение по случая. Ако държавата не изпълни решението за налагане на временна мярка, комисията може да се обърне към Съда на ЕС с искане да бъде установено неизпълнение от страна на държавата членка на Договора за функционирането на ЕС.

Когато установява недопустима държавна помощ, ЕК задължава държавата да предприеме всички необходими мерки, за

да изземе от облагодетелствания тази помощ

Тя се възстановява с лихва от датата, на която е била на разположение на бенефициента, до датата на възстановяването. Лихвата се определя от Европейската комисия и се публикува периодично в Официалния вестник на ЕС.

Начинът на възстановяването на помощта е оставен на националното законодателство, доколкото то дава възможност за незабавно и ефективно изпълнение на решението на комисията, а в случай че изпълнението е предмет на съдебен контрол от страна на националните съдилища – държавата членка е длъжна да вземе всички необходими предварителни мерки, така че да не се осуети или забави възстановяването на помощта.

В това отношение Законът за държавните помощи в чл. 14, ал. 3 сочи, че когато ЕК постанови решение за прекратяване на помощ или за възстановяване на неправомерно предоставена помощ в областта на земеделието и рибарството, министърът на земеделието предприема действия за изпълнение на решението или съответно изисква от Държавен фонд "Земеделие" да предприеме действия за възстановяването на неправомерно предоставената държавна помощ в 7-дневен срок.

Регламент 659/99/EC и Правилника за прилагане на Закона за държавните помощи предвиждат, че решението на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ

подлежи пряко на принудително изпълнение

по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако изпълнението му бъде спряно от Съда на ЕС в рамките на процедурата по обжалване на решението на Европейската комисия или ако в решението не са индивидуализирани получателите на помощ и размерът на сумата, която трябва да се възстанови. В последния случай българският орган следва да издаде допълнително и акт за установяване на публично вземане, като може да допусне незабавното му изпълнение.

В случай че държавата членка не предприеме своевременно ефективни мерки за възстановяване на държавната помощ, Европейската комисия може да отнесе въпроса за решаване пред Съда на ЕС. Ако държавата не изпълни и неговото решение, то могат да й бъдат наложени санкциите, предвидени в Договора за функционирането на ЕС.

От всичко изложено е ясно, че регулацията на държавните помощи се фокусира не толкова върху правния характер на предоставеното предимство, а върху неговия икономически ефект. В този смисъл аргументът, че предоставянето на дадено предимство за сметка на държавен ресурс представлява престъпление по националното законодателство, не елиминира негативните икономически последици от помощта, които осъждането на виновните лица само по себе си не би отстранило.

С други думи, обстоятелството, че виновните длъжностни лица ще понесат наказанието си, не променя факта, че определено лице се е облагодетелствало и продължава да пази ползата от това.

Основният начин за елиминиране на такова недопустимо предимство е именно отмяната и възстановяването на помощта в съответствие с процедурата по Регламент 659/99/EC и Закона за държавните помощи, чието изпълнение е скрепено със санкцията по Договора за функционирането на ЕС.

*Авторът е адвокат в адвокатско дружество "Борислав Боянов и Ко.", работещ в областта на правото на конкуренцията
 

От: http://dnevnik.bg/