БОЙКОВИЯТ ДЪРЖАВЕН ПРЕВРАТ

Алексей Петров ли трябва да е зад решетките или, например, Гоце Първанов, а след него и Румен Петков, и Масларова, и Станишев, и Калфин, и... и...и... Защо не и цялата «партия родная», и цялата Държавна Сигурност, заедно с милиционерските им харамии, нарко-трафиканти, курви, оръжейници, путински дупедавци, антиквари и археолози, академици, спортисти-икономисти, борци-застрахователи, франкмасони, сталинисти, живковисти, право седи-криво съди съдии-кадии, тайни полковници, явни полковници, полковници-духовници, генералски кръгове, кокало-трошачи, журналисти-фашисти, журналисти-комунисти... А,  забравих – бизнесмени бе, бизнесмени!  Закъде  е партията без бизнесмени?

Ето на това се вика «власт със зъби и нокти»! Е, та чудно ли ви е? Те ви го казваха от първия ден: «Тая власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!» Да им признаем постиженията, драги сънародници! Каква забележителна трансформация, каква забележителна партия, какво въображение за нагаждане и приспособяване. Какви забележителни лъжци, убийци и крадци!

 Така стигнахме до Бойковия държавен преврат. Той е човека «на два строя метреса».  Защо трябва Бойко да направи държавен преврат? Само за едно нещо – да накара горната пасмина да живее по закона, а не над закона, така както е било за 50 години. Проблемът на Бойко е че ако не го направи не може да има държава. Но ако го направи  ще остане в историята като българския Робин Худ и тая мисъл го гъделичка много, тоест иска му се. Погледнато от другата страна обаче, не му стиска – и неговите кокали са чупливи. И което е най-важното –той знае с кого си има работа, защото е един от тях, макар че сега, на върха на пирамидата, му се иска да не е.

Освен това зад него стои финансов министър, чиито реформи без преврат не струват и пет пари. Този министър е изправен  пред целия партиен башибозук с огромния му репертоар и опит в гангстеризма и ако Бойко не успее да подчини техния грабителски комунистически инстинкт на закона, и министъра му ще плати съответната цена.

Българският политически инстинкт на премиера го кара да действа, но и да шикалкави, а това (по думите на Станишев) срещу  такава отбрана «банда негодници» не помага. В края на краищата, той е един от тях и знае на какво са способни.

Това, което не би трябвало да учудва никого е че тук става дума за възпитаниците и последствията на единствената политическа сила за последните 60 години с тоталното си влияние върху живота на страната – Българската компартия и нейното репресивно изчадие Държавна Сигурност. Те са се погрижили други части от обществото да нямат никакъв глас и принос. Това обаче не е вече така и затова ако искаме да видим резултати от «пълзящия преврат» на Бойко,  трябва да погледнем и другата страна – българите като нация и индивиди.

Преходният период далече не е свършил! За неговия бавен темп са виновни и самите българи – тяхното смачкано чувство за свободата на личността, за слабото им познаване на универсалните човешки права, за страха от организирани прояви на протест и изобщо  за безверието в организираните форми на обществен живот, да не говорим за липсата на официална опозиция. Не помага и най-отличителната национална черта – цинизма. Международната репутация на страната като кукла на конци за последните 60 години и досега предизвиква скептични усмивчици и чувство на снизхождение към българския политически водевил.

В опитите си да прави нещо Бойко не може да се надява само на подсказвачи от чужбина - той трябва да има и подкрепата на населението на своя страна. Ако той я няма, тогава чисто и просто ще трябва да чакаме природата да си каже своето – постепенна смяна на поколенията.

Затова, читателю,  погледнете пак първия абзац на статията – ако искате тия хора да дирижират живота ви за неизвестно колко години, тогава бездействието е вашия избор. Или както казва английския философ Едмунд Бърк: «Всичко, което е нужно на злото да възтържествува, е добрите хора да бездействат.»